Previous Lesson -- Next Lesson
a) Който съдии други се осъжда (Римляни 2:1-11)
РИМЛЯНИ 2:1-2
1 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото. 2 А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината.
Короната на греха е лицемерието. Хората претендират, че са праведни, мъдри и благочестиви, въпреки че знаят от свидетелството на съвестта си, че спрямо Божията святост, те са зли и порочни. Над това лицемерие те с омраза съдят техните приятели и говорят за тях презрително, като че ли те самите са модели за благочестие, а техните приятели са боклук.
Но Павел разчупва високомерието. Той взема фалшивата маска и показва, че нямаш правилно отсъждане. Познаваш ли някой, който е неверен? Ти си по-неверен от него. Виждал ли си убиец? Ти си по зъл и от него в своята омраза. Мислите те ти за самия/самата теб не са верни. Божият дух те осъжда. Той първо осъжда фалшивите професори по благочестие, който смятат себе си за по-добри от останалите грешници, но никога не са знаели нищо за истинското благочестие. Исус не беше разпънат от бесните, но от гордите лицемерни професори по религия, които ходеха и се перчеха като пуяк в своите представления по благочестие, докато във вътрешността си те бяха гробници пълни със всички нечисто.
Бог те осъжда не само заради делата ти, но и заради намеренията, мислите и желанията. Мечтите ти са зли още от детинство. Дълбоко в себе си си егоист. Не се покоряваш на Бог, противопоставяш се на неговите модели, престъпваш законите му и презираш съработниците си. Ти си прелюбодеец в своя дух и отделен от Създателя си. Злите мисли извират от сърцето ти. На последния съд ще чуеш думите си записани и делата ти на снимки, и мръсните си намерения, и ще трепериш в ужас, и ще мълчиш. Ти си грешен. Ти покварен в дълбините на сърцето ти. Изповядай злонамереността си и никога повече не презирай друг грешник. Ближният ти може да е много зъл. Но твоят устрем срещу злобата му не е доказателство за твоята невинност. Ти умираш към собствените си грехове, защото си отговорен за себе си пред Бога. По тази причина, познай себе си в чистата Божия святост.
Може бе не приемаш тези тежки думи, или може само да разсъждаваш по тях, без да си съкрушен в надменността си, изливайки сърцето си в покаяние пред твоя Господ. Тогава знай, че твоето безразличие към собственото ти състояние не те спасява от Божествения съд. Вечното право ще те преследва и осъжда. Всички важни религии в света знаят нещо за Съдния ден. Някои го наричат Деня на възкресение, Ал-кариа или второто пришествие. Само невярващите отричат, че ще стоят пред живия Бог. в онзи час всички твои тайни, мисли, думи и мерзости ще бъдат открити пред всички и ще трябва да отговаряш за всяка празна дума, която си изрекъл, за всяка стотинка, която си пропилял и за всяка минута, през която не си прославил Бог; защото ти си настойник на Божиите дарове и той ще ти иска сметка за всичко, което е депозирал в теб. Лъчите на славата му ще проникнат в дълбините на сърцето ти и миналото ти по-точно и дълбоко от всички рентгени и други инструменти познати в нашите болници. Ще стоиш там напълно непокрит.
МОЛИТВА: О, святи Господи, ти си вечен и праведен, и аз съм виновен и грешен. Прости ми професията на набожност и отвори сърцето ми, за да се освети всичко от светлината ти. Изповядвам всички мои грехове пред теб и се моля да ми дадеш духа на любов, за да не отхвърлям, осъжда и мразя никого, но да раста в любов и разпознаване. Аз съм най-големият грешник измежду всички. Имай милост над мен, о Боже, според твоята милост и разчупи последните остатъци на моята гордост и чувствителност, за да стана смирен по сърце.
ВЪПРОС:
- Как осъжда човек себе си в това, за което съди друг?