Previous Lesson -- Next Lesson
1. Божият гняв срещу народите се разкрива (Римляни 1:18-32)
РИМЛЯНИ 1:24-25
24 Затова, според страстите на сърцата им, Бог ги предаде на нечистота, за да се обезчестят телата им между самите тях. 25 Те, които замениха истината на Бога с лъжа и се поклониха и служиха на творението, а не на Твореца, който е благословен до века. Амин.
Стих 24 показва първото ниво на откриването на Божия гняв. Святият се отказва от всички, които го познават, но не го почитат, за да паднат в желанията на сърцата си. Те ослепяват духовно, поради своето непокорство. Те вече не виждат Бог като центърът на вселената, но те сами стават център; егоизмът започва във всички онези, които не обичат Бог. като такива, посоката на техния живот се е променила, и краят на живота им става управляван от техния дух, вместо от божия. Те живеят само за земни удоволствия и страсти, отричайки се от отговорността пред Бога и неговото съществуване.
Там, където волята на човека е подчинена на похотливостта му, тогава грехът се появява, не само на теория, но и на практика, защото почти всички грехове се извършват вън от тялото след като вече е било замърсено. Твоята съвест се бунтува срещу всички видове нечистота, защото чрез извършването на грехове, ти покваряваш образа на Бог в теб. Тялото ти е направено да бъде храм на Святия Дух и всеки грях срещу тялото ти е оскверняване на храма на Святия Дух, тъй като тялото ти, което е създадено по Божия образ, е обезчестено и оскърбено.
Има стъпки към нечистотата. Когато човек се отдръпне от Бог, той минава от нормално състояние към противоестествено, и смята това, което е незаконно за законно, защото изопачаването на Божията истина предшества безкрупулния грях. Извратения човек е безразличен човек, който покварява останалите и е поробен от своите желания. Толкова е дълбоко морето на изкушението, покварата на тялото и душата, и на проклятията, които идват от живота без Божия дух! Грехът изглежда сладък и приятен в началото, но когато го практикуваме, усещаме отвращение и започваме да се срамуваме от себе си. По същия начин, много хора ще се изчервяват от притеснение, когато техните мерзости бъдат открити на Последния Съд.
Същността на греха не е извращението, но неправилното поклонение. Отдръпването от Бога покварява вътрешната позиция на човека, защото още щом той се обърне от своя Господ, човек започва да живее без посока. Който не разпознава Бог, започва да си прави идоли, защото не може да живее без посока. Всички идоли на хора са фалшиви, погиващи и ръчно-изработени. Ако само човек можеше да разграничи живота и вечността! Тогава той не би бил поробен от пари, духове, книги и хора.
Има Един, който заслужава нашата благодарност и поклонение. Той е Всемогъщият; без когото нищо не се случва, Всезнаещият и Мъдрият; който е милостив към своето творение. Нека хвалението към него винаги бъде на устата ни, защото той е издигнат и безгрешен, и в него няма неправда. Любовта му е нова всяка сутрин. Верността му е голяма. Той никога не умира, нито се променя, но ни държи чрез своето непобедимо търпение. Само ако всички хора биха се обърнали към своя Създател, за да намерят основа за живота си, мерило за ценностите си, и цел за надеждата си!
Павел запечата своето твърдение, че Създателят е благословен завинаги с думата „Амин”, като че ли неговата проповед беше молитва и свидетелство. Думата „Амин” означава „Да бъде”. Истина е, безспорно е, и най-сигурно от всичко е, че Бог е несравним. Нека Бог направи своята божественост основната цел на нашите мисли, планове и дела, за да бъде живота ни и мислите ни здрави и ясни. Светът без Господа е преждевременен ад, защото онези, които са предадени на похотта на сърцата си, покваряват себе си с тяхната срамна нечистота.
МОЛИТВА: Покланяме ти се, Святи Боже, защото ти си вечен, чист и справедлив. Създал си ни и ни пазиш в своята милост. Обичаме те и те молим да привлечеш сърцата ни към теб, за да живеем за теб, да те почитаме и да ти благодарим винаги. Прости ни, че се отвръщаме от теб и ни очисти от нашето нечестие. Освободи ни от идолите ни, за да не обичаме нищо друго на този свят, освен Теб.
ВЪПРОС:
- Какво е последствието от непристойното преклонение пред Бог?