Previous Lesson -- Next Lesson
А) Представяне и апостолско благословение (Римляни 1:1-7)
РИМЛЯНИ 1:8-12
8 Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, защото за вашата вяра се говори по целия свят. 9Понеже Бог, на Когото служа с духа си в благовестието на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си, 10молещ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас. 11 Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване, 12 тоест, за да се утеша между вас, взаимно с вас, чрез общата вяра, която е и ваша, и моя.
Павел беше чувал много неща за църквата в Рим, беше срещнал някои от членовете и бешe разбрал, че вярата им е истинска, жива и зряла. Той благодареше от сърце на Бог за това чудо, защото всеки християнин е чудо на помирението в Христос, чиято същност изисква нашата благодарност. Където има група хора, които служат на Бог и на Сина в Святия дух, добре е там да се покланяме на Отец, да се радваме и да го хвалим ден и нощ.
Павел нарeче Бог „мой Бог”, като че ли той беше негов син. Той знаеше, че душата му е привързана към него чрез един нов завет и той искрено го обичаше. Но въпреки това топло взаимоотношение, той не се моли на издигнатия Бог в неговото собствено име, но само в името на Христос, знаейки, че всички наши молитви и благодарности не заслужават да бъдат представени пред божията слава. Всички ние се нуждаем от пречистващата кръв на Исус. Само чрез това очистване можем да се молим на Бог, който ни дава своя Дух, за да освещаваме неговото бащинско име и да му се покланяме с радост. Всички негови служители са святи пред него и те му принадлежат като слуги на неговата любов. Съдържанието на това послание е любовта. Забелязваме, че в първия стих Павел споменава евангелието като „евангелието на Бог”, докато в 9 стих четем: „евангелието на Неговия Син”. Чрез тези думи, той изразява, че добрата вест за спасението зависи от същността на Божия Син. Цялата амбиция на Павел се върти около синовничеството на Христос и бащинството на Бог. Който се отрича от евангелието и съзнателно му се противи е проклет.
Павел живееше в близко общение с Отец, Синът и Святия Дух. Той свидетелства, че винаги е мислил за църквата в Рим и, че се е молил за нея. Апостолът на народите не е забравил църквите, въпреки многото пътувания и също се молеше за отделни хора. Няма верен овчар или свещеник дарен със силата на Святия Дух без присъствието на постоянна молитва. Където има сила, която излиза от някой, причината е любов, молитва и копнеж за Бога и хората.
Павел , в продължение на години , грижливо поддържаше намерението си да посети Рим особено за времето, което нарича „сега”, като на пример по времето на служението му в Анатолия, Македония и Гърция. Той видя, че е време да посети Италия.
Той не реши да предприеме това пътуване според собствените си амбиции и планове. Той постоянно се грижи да бъде едно с Божията воля, разбирайки факта, че човешкото планиране, без съответствие, води до провал, нищета и неприятности. Павел не беше затворник на собствените си желания, но той организираше всичко напълно и само под ръководството на своя небесен Баща. Това покорство не спря искреното му желание да посети църквата в Рим, където никога не е бил. Той знаеше, че е изпълнен със Святия Дух. Павел беше като вулкан, избълващ силата на Бог във всички посоки; поради тази причина той искаше да направи римската църква партньор във властта, дадена му от Христос, за да бъде църквата съживена, подготвена за служение и укрепена в любовта, вярата и истинската надежда. Това е облика и основната цел на служението в Деяния на апостолите: да бъдат вярващите утвърдени и укрепени.
Павел не искаше да влезе в Рим като великия дарител, но той велико се смири и написа, че не е дошъл само за да даде, но и да вземе чрез слушане и гледане. Той направи това, за да преживее онова, което Бог извършва във вярващите в столицата, дори и без него и да бъде свидетелство за божествения Утешител за светиите в Рим.
Павел също свидетелства, че той не е дошъл с нова вяра, но същата вяра, знание и сила работят във всички истински християни, които са членове на духовното тяло на Христос. Всеки, който твърди, че има повече от една църква, е лъжец, защото Святият Дух е един, Христос е един и Отец е един. Там, където вярващите се събират, те се събират заедно като деца на един Баща, дори и да не се познават от преди. Те велико се радват и са в един акорд, тъй като са родени от същия Дух, принадлежат към едно семейство и са обединени от еднакви принципи и интереси.
МОЛИТВА: Покланяме ти се, Отче, защото ти събираш църквата си по целия свят и я укрепяваш, и я изпълваш със своя Дух. Научи ни да се молим за нашите братя и сестри по света. Благодарим ти за твоите верни деца, защото всеки роден от Святия Дух е чудо. Отвори очите ни, за да можем да се обичаме и да се разбираме, и да се радваме в твоето присъствие. Дай ни мъдрост и простителност, за да бъде общението ни изобилно и опазено в твоята истина, и нека не се отдалечаваме от общението си с Теб, със Сина и със Святия Дух.
ВЪПРОС:
- Защо Павел благодари на Бог във всяко време?