Previous Lesson -- Next Lesson
3. Очакванията на Павел по време на пътуванията му (Римляни 15: 22-33)
РИМЛЯНИ 15:22-33
22 Това ме е възпирало много пъти, та не съм дохождал при вас. 23 Но сега, като няма вече място за моето <работене> по тия страни, и понеже от много години съм желал да дойда при вас, 24 на отиването си в Испания <ще дойда>, защото се надявам да ви видя като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се наситя донякъде чрез общение с вас. 25 А сега отивам в Ерусалим да послужа на светиите. 26 Защото Македония и Ахаия благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим. 27 Благоволиха наистина, но и длъжни им са, защото, ако езичниците участвуват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните. 28 Прочее, когато свърша това, като им осигуря тоя плод, ще мина през вас за Испания. 29 И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от [благовествуването на] Христа. 30 А моля ви се, братя, заради нашия Господ Исус Христос, и заради любовта, <която е плод> на Духа, да ме придружавате в усърдна молитва към Бога за мене, 31 та да се избавя от противниците <на вярата> в Юдея, и моята услуга за Ерусалим да бъде благоприятна на светиите; 32 и с Божията воля да дойда радостен при Вас, и да си почина между вас. 33 А Бог на мира да бъде с всички Вас. Амин
Човека мисли, а Бог води. Павел отнесе мислите си за пътуванията в сърцето си, изразявайки копнежа си и молейки се за това. Той проповядва в държавите на изток и на север от Средиземно море, където създаде няколко църкви, въпреки жестоките гонения, пред които беше изправен. Сега, той пожела да проповядва на запад от Римската държава, из студения север на Европа, за да покори целия свят, познат до тогава, под нозете на Божия Син.
Павел казва, че се е опитал няколко пъти да посети църквата в Рим, за да укрепи вярата им, любовта и надежда, но че проблемите в Мала Азия и Гърция не му позволяваха да осъществи своето намерение да пътува.
Преди години апостол Павел е поискал да посети Рим, за да се запознае с църквата, която беше израснала там без него и да я укрепи. По време на пътуването си до Испания, той пожела да се спре там за известно време, за да посети църковните членове . Павел очакваше църквата в Рим да подкрепи новото му служение в Испания и да го насърчава с молитва, приноси и дела, за да не принадлежи това дело единствено на него, но да произхожда от светиите в Рим. Павел беше воден да пътува първо до Ерусалим, за да вземе приносите от църквите в Гърция и да ги предаде на бедните в първоначалната църква, защото те бяха продали имота си заради вярата си в идването на Христос и в резултат на това претърпяваха глад. Той поучаваше вярващите в новите църкви в Мала Азия и Гърция да се молят с вяра и усърдие и да постоянстват в това. Той ги е научи да бъдат прилежни в работата си, за да не намаляват средствата за тяхното препитание до идването на Христос. Павел пише до църквата в Солун, че ако човек не работи, не трябва да яде (2 Солунци 3:10). Въпреки това, лошото състояние на вярващите в църквата в Ерусалим налагаше необходимата им финансова помощ, която е доказателство за Павел за вярата на християните измежду езичниците, които бяха подготвени да пожертват от своето имущество.
Апостолът казва, че е необходимо новите църкви на езичниците да работят заедно, за да помогнат на вярващите от еврейски произход, тъй като те са участвали с тях в духовните богатства, дадени на вярващите в първоначалната църква в Ерусалим. Затова Павел пише, че тези, които са родени отново в новите църкви между езичниците са задължени и морално обвързани да помагат на бедните и на светиите в Ерусалим. От думите на Павел, ние заключаваме, че помощта за нуждаещите се е свят дълг и задължение, което се прилага навсякъде и по всяко време.
Когато донесе паричната помощ в Ерусалим, Павел искаше да пътува до Испания през Рим, за да донесе пълнотата на духовното благословение на Христос към вярващите там. Той усети в себе си, че пътуването му в Ерусалим е сериозен проблем, защото той беше живял в местните църкви, които прилагаха Мойсеевия закон и бяха свидетели как Христос събра вярващи измежду езичниците. Вярващите от еврейски произход щяха да отхвърлят тези приноси, тъй като те бяха изпратни от хора, които не бяха евреи. Освен това, книжниците и фарисеите показаха открита враждебност към Павел и решиха да го убият. Затова Павел помоли вярващите в Рим да се молят непрестанно в името на Христос, за неговата защита, както и да го подкрепят в неговата духовна борба за истината, защото човек се оправдава чрез благодатта, а не чрез закона. Той нарече юдеите, които бяха далеч от Исус, неверници, които искаха да го осъдят и убият. Независимо от знанието му за неприятностите, които го чакаха в Ерусалим, той пристъпи към този смъртоносен град. Там Исус умря за нас и възкръсна за нашето оправдание; слабостта на Христос стана негова победа.
Павел обобщи всичките си планове и очаквания, като каза, че с Божията воля, той може да дойде при вярващите в Рим с радост. Той завърши посланието си молейки се на Бог на мира да бъде с всички тях, дори и те да не бяха на едно мнение относно всички храни, обрязването и други второстепенни теми.
МОЛИТВА: O небесни Отче, привилегия е за нас да ти благодарим, защото апостол Павел представи Евангелието на всички хора и искаше да привлече езичниците към теб, но беше осъден като затворник в Рим, унизен и презрян. Благодарим ти за неговите послания, молитви, вяра и надежда. Помогни ни да те следваме винаги.
ВЪПРОС:
- Защо Павел, искаше да продължи пътуването си до Испания, през Рим, въпреки че знаеше за неприятностите и опасностите, които го очакваха?