Previous Lesson -- Next Lesson
А) Представяне и апостолско благословение (Римляни 1:1-7)
РИМЛЯНИ 1:16
16 Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.
Павел знаеше, че думата „благовестие” е позната и приятна по значение в Рим, защото имаше много благовестия, на пример: официално обявяване на радостни вести от кралското семейство, които били интересни за хората там.
Той оповести добрите новини за спасение на същото ниво, както кралските вести, като че ли казвайки: „Не се срамувам от моето послание, идващо от Палестина, малката колония. Вместо това аз го оповестявам в центъра на столицата, защото ви нося радостните вести, че единствения Бог има уникален Син, който произлиза от него пред всичко друг и се въплъти, за да бъде близо да нас в своята божественост, и да изкупи всички хора, чрез своята смърт и възкресение. Посланието ми не възвестява, че смъртен син се е родил на смъртния Цезар, но че се е родил вечния Син на вечния Отец. Ако кралските благи вести са радостни вести за победи на римските армии или за кралски игри или храна за тълпите, аз ви нося добрата вест, че цялото човечество е напълно изкупено от греха, смъртта, Сатана и Божия гняв и осъждение. Моето благовестие е по-велико от всички римски благовестия, защото е всемирно, благородно, вечно, силно, велико и славно. То не е базирано на философии, книги или празни надежди, но е фокусирано върху един човек.”.
Римляните не са знаели всички значения на думата „Христос”, дадена от евреите. Те разбирали думата като „помазаният”, което е било име, давано на Цезар, който, освен гражданските функции, е бил считан за първосвещеник. Цезар е комбинирал в себе си политически, военни и правни функции, заедно със службата на помирението на народа с боговете и духовете, като че ли Цезар е бил посредник на всички благословения и мир.
Христос е Господ на господарите, на когото е дадена цялата сила на небето и на земята, защото Той е истинският първосвещеник и нашият единствен посредник и ходатай пред Бога.
Чрез това съобщение в началото на своето послание, Павел не само изяснява синовничеството на Христос към Бог и неговата Божествена същност, но също изяснява неговите функции като Господ, Съдия, Цар, Управник и Помирител, който единствен заслужава името: „Спасител на света”, което в онова време е принадлежало единствено на Цезарите.
Радостните новини за Божия син и за неговите различни служения не е просто обикновена мисъл. Това е огромна сила, която е по-велика от всички сили на света, защото благовестието съдържа цялата Божия сила. Самият Господ присъства в евангелието. Той говори чрез черните букви, създавайки нов живот в слушателите и обновявайки призованите. Така, че не поставяйте Книгата на книгите на същото ниво като други книги, но я издигнете и я поставете на подходящо място, защото тази книга осъжда всички останали книги. Евангелието е съвършено, както Бог е съвършен и е пълно със силата да създаде нова вселена.
Божията сила не дойде към света чрез евангелието на Христос, за да унищожи света, но за да го спаси, защото Бог желае всички хора да бъдат спасени и да дойдат до познанието на истината. Нашият небесен Баща не е диктатор. Той не насилва никого да приеме евангелието на неговия син, защото той даром предоставя истината. Който отвори сърцето си за думите на Христос и му се довери, ще преживее Божията сила. Няма спасение без вяра. Който вярва се съединява с Божия син, който поставя своята божественост във вярващия и го очиства, освещава и съживява.
Вярата в Христос установява вечно спасение в този, който отвори сърцето си за него и се довери на Божия син; това е единствения път за спасение. Чрез вяра вярващият получава прошка и възкресение от мъртвите. Ето защо вярата е решителния акт в посланието до римляните, защото без вяра не можеш да познаваш Бога или да усетиш неговата сила. Онзи, който вярва, е оправдан и наистина живее.
Евреите опитаха тази приятна истина, въпреки че по-голямата част от тях отхвърляха Христос, мразеха го и го разпънаха. Но смирените го познаваха и му вярваха. Те бяха изпълнени със Святия дух и продължиха в Божията любов. Силата на святото триединство, дори днес, обитава в хората чрез свидетелството на ранните апостоли.
Когато малцинството евреи приеха спасението на Христос, множествата от гърци и други народи, които отварят сърцата си за благовестието на спасението, ги последваха. Те преживяват това послание, не като празни думи, ни изпълнено с Божията сила, която свързва вярващите с живия Христос във вечен живот.
Скъпи братко и сестро, ако внимателно прочетеш евангелието на Христос, отвориш сърцето си за Неговото слово, вярваш в божествеността на Христос и говориш с него в молитвата си, ще преживееш реалността на разпънатия и възкресен Христос, който е Спасител и Свещеник, Мощен Цар и Изкупител на света. Така, че бъди дързостен и изгради живота си напълно върху евангелието и неговата сила, за да бъде Божията сила изявена в твоята слабост.
МОЛИТВА: Прославяме те, Боже, Отец, Син и Святия Дух, защото ти се изявяваш в Христовото евангелие и ни очистваш чрез вярата и обитаваш в нас в пълнота. Славим те, защото твоята сила работи напълно чрез посланията до Римляните и се излива от всяка книга в Новия Завет. Отвори очите и умовете ни, за да чуваме твоя глас, да ти се доверяваме и напълно да посветим живота си на твоето водителство и закрила.
ВЪПРОС:
- Кое твърдение в стих 16 считате за най-важно? Защо?