Waters of Life

Biblical Studies in Multiple Languages

Search in "Bulgarian":
Home -- Bulgarian -- Romans - 009 (The Righteousness of God)
This page in: -- Afrikaans -- Arabic -- Armenian -- Azeri -- Bengali -- BULGARIAN -- Cebuano -- Chinese -- English -- French -- Georgian -- Hebrew -- Hindi -- Indonesian -- Malayalam -- Polish -- Portuguese -- Russian -- Serbian -- Spanish -- Telugu -- Turkish -- Urdu? -- Yiddish

Previous Lesson -- Next Lesson

РИМЛЯНИ - Господ е наш правдата
Изследвания в писмото на Павел до римляните
НАЧАЛОТО: ПОЗДРАВ, БЛАГОДАРНОСТ КЪМ БОГ И НАБЛЯГАНЕ НА „БОЖИЯТА ПРАВЕДНОСТ” КАТО МОТО НА ПОСЛАНИЕТО (РИМЛЯНИ 1:1-17)

А) Представяне и апостолско благословение (Римляни 1:1-7)


РИМЛЯНИ 1:17
17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее”.

Има голяма дилема в теологията, която е свързана с Божията праведност. Ако религията ни беше повърхностна, такава дилема не би се появила. Въпреки това, научаваме, че Божията святост изисква всеки грешник да бъде убит незабавно и няма никой праведен пред Бога, натъжаваме се, защото цялото човечество заслужава незабавно да умре. Въпреки това, Бог е не само свят и праведен съдия, но е и милостив Баща, изпълнен с любов, доброта и дълготърпение. Той не би унищожил грешниците, но по скоро би ги спасил.

Поради святостта си, Бог не би могъл да прости на всекиго и по-всяко време, въпреки, че иска, защото Божието величие го определя. Като разрешение на този проблем, той снабди с жертва-заместител, която умира вместо грешника. Тъй като е нямало животно или човек, който да изпълни изискванията на Божията святост, той избира да даде своя Син за всички времена, за да бъде той въплътен в пълнотата на времето, да ум ре вместо нас, да изкупи греховете ни и да ни оправдае. Въпреки това, темата на посланието до Римляните не е нашето собствено оправдание, но Божията праведност: Как продължава Святият да бъде праведен, въпреки, че оправдава нас, които сме грешни? Христос е единственият отговор на този въпрос.

Хората, които се придържаха към закона богохулстваха срещу кръста, казвайки: „Ако всеки човек би бил оправдан чрез вяра в Христос, тогава нека грешим повече, тъй като благодатта на Разпънатия ни оправдава автоматично.” Павел ги осъди и им свидетелства, че християнската вяра не е повърхностно вярване, но е живот, заедно с Христос, където неговата сила действа в нашата слабост и той създава плодовете си в нас. Следването на Исус прилича на верига, чиито свързани краища, са мярка на вяра, изпълнена с благодарение и любов към Христос, който ни оправдава, освещава и усъвършенства. Ние не сме спасители сами на себе си, но отваряме сърцата си за Божията благодат. Тези, които са оправдани, живеят само чрез вяра. Те ходят от вяра във вяра и не се смятат за праведни сами по себе си. Христос ги е оправдал и ги пази и освещава всеки ден, чрез делото на Духа. Бог продължава да бъде праведен, защото ни прощава всеки ден и ни освещава всяка минута. Ние сме негови и сме святи пред него.

Друг въпрос е бил повдигнат сред хората в Стария Завет, което поставя Божията праведност под въпрос. Това е отхвърлянето на благодатта от евреите. Евреите разпънаха Божия Син и поради тази причина изпускат историята на своето спасение. Освен това, те винаги са се противопоставяли на гласа на Святия Дух, който винаги е искал да ги доведе до покаяние и вяра. Виждайки тази неоспорима истина, Павел и другите апостоли са се чудили: „Как може Бог все още да е праведен, ако е избрал семейството на Авраам и се е обвързал с тях във вечен завет? И в наши дни виждаме, че Бог ги е закоравил и те не се отварят към Святия Дух. Провалил ли се е Бог тогава?” „Не”, отговаря Павел в своето послание, където изяснява отговора на откровението (Римляни 9-11), не за да оправдае евреите, но само да наблегне на Божията праведност, защото апостолът на народите е бил ревностен за божествеността, святостта и праведността на Бащата на нашия Господ Исус Христос.

Който придобие истинска вяра и се предаде на напътствието на Святия Дух, се обновява в ума си и е способен да живее в святост с всички оправдани в Новия Завет. Християнската етика не спира до образованието на човека или човешките сили, но се протяга до покорството да черпим от Божията любов и силата на Неговото спасение, която поддържа всички, които вярват в Сина. Поведението на Християните освещава името на Отец. Изявата на неговата праведност е предмет на посланието до Римляните.

МОЛИТВА: О Боже, свято триединство, ние се покланяме, защото си ни призовал към истинската вяра и даром си ни оправдал, и ни освещаваш всеки ден, и ни водиш. Ти си Праведният, и продължаваш да бъдеш праведен, въпреки, че не разбираме много от действията на хората в историята на света. Освети ни напълно и отнеми оставащия грах от нашите характери, за да станем хвала и сладък аромат сред всички хора.

ВЪПРОС:

  1. Как е свързана Божията праведност с нашата вяра?

www.Waters-of-Life.net

Page last modified on October 08, 2015, at 05:11 AM | powered by PmWiki (pmwiki-2.2.109)