Previous Lesson -- Next Lesson
б) Човек не се оправдава чрез обрязване (Римляни 4:9-12)
РИМЛЯНИ 4:9-12
9 Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда". 10 то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан. 11 И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях, 12 и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,
Павел атакува вярванията на евреите и наруши един ит техните свещени принципи- обрязването. Хората от пустинята считаха този знак за един от най-великите символи на стария завет. Онзи, който беше обрязан, се смяташе за божии, а необрязаният- за богохулник. Ето защо, евреите искали всеки вярващ да бъде обрязан в знак на същинското му очистване, което би го квалифицирало да влезе в завет с Бога.
Павел показва на стриктните евреи чрез поведението на Авраам, че човек е оправдан не чрез обрязване, но само чрез вяра; откакто Авраам беше чул божия призив и му повярва преди да е бил обрязан. По този начин неговата вяра е станала и основа на неговата праведност. Обрязването за него е било печат, а не право да се върне при Бог; не обрязването му е помогнало, защото той вече беше влязъл в завет с Бог чрез вяра.
Павел посмява да каже, че Авраам първо е станал баща на всички вярващи от друг произход, преди да стане баща на обрязаните, защото беше оправдан докато все още беше необрязан грешник. С този аргумент апостолът на езичниците доказва, че вярващите езичници са по-близо до Бог от обрязаните, които не вярват в Христос. Бог е прославен чрез искрена вяра и промяна на ума, а не чрез физически символи и обичайни церемонии.
Евреите пламват от гняв когато Павел изяснява тяхната самозаблуда и разбулва тяхната фалшива сигурност. Той свидетелства на фанатичните евреи, че те също могат да придобият Авраам като техен баща ако вярват в евангелието на благодатта. Пътят, който води към Бог, не е нито произходът, нито обрязването, но доверието в Разпънатия. За нас това означава, че не всеки кръстен християнин е праведен поради неговото кръщене, освен ако той в действителност вярва, защото човек е оправдан пред Бога не чрез обичаи и символи, но само чрез искрена вяра.
МОЛИТВА: О, Святи Отче, не сме достойни да дойдем при теб, поради нашата поквара и вина. Но твоят възлюбен син е разкрил любовта си към нас и ни оправда на кръста и ние вярваме в неговото слово, копнеем за него, осланяме се на неговото спасение и следваме неговия пример, защото ти ни оправда и освеи даром, заедно с всички онези, които те обичат по целия свят.
ВЪПРОС:
- Защо човек не е оправдан чрез обрязването, а само чрез вяра?