Previous Lesson -- Next Lesson
a) вярата на Авраам му се вмени за правда (Римляни 4:1-8)
РИМЛЯНИ 4:1-8
1 И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът? 2 Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. 3 Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда". 4 А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг; 5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда. 6 Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -7 "Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити; 8 Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".
Павел е искал да води вярващите от еврейски произход в Рим до истинската вяра на Новия завет. Като примери той взема Авраам, техния баща, и Давид, пророкът. Правейки така, той доказва, че те са придобили прошка и праведност чрез вяра, а не чрез делата си.
Авраам е живял като всеки друг човек; той е бил нито по-добър, нито по-лош от другите. Господ е знаел многото му грехове и покварено сърце, но в копнежа на Авраам той е открил подготовка за духовно покорство. Бог е говорил директно на Авраам и го е призовал, и той му е повярвал. Той не разбрал Божиите обещания в тяхната дълбочина и смисъл, но се е доверил на Бог и на вярното му слово, и че самият Бог е верен в изпълнението на обещанията си. С тази вяра Авррам е почитал Бог и е прославял името на Бог. Авраам не е мислил за собствената си сила или ясни слабости, но е имал силна увереност в Бог и неговите неограничени възможности. Доверието му и верността му са угасили жаждата на сърцето му.
Тази твърда, безусловна и сигурна вяра, а не доктриналното му разбиране, е била причината за неговата праведност. Авраам не е бил праведен от самосебе си, но вярата му се е счела за праведност. Той е бил грешник като нас, но е откликнал на Божия избор, внимателно е чул словото му, приел е обещанието му и го е запазил в копнеещата си душа.
В глава 4 много пъти можем да прочетем, че този вид вяра е била „счетена за праведност”. Това твърдение става емблема на Реформацията. Онзи, който почита Бог с вярата си, приема евангелието на кръста без задръжки и построява живота си на Христос, е напълно оправдан без делата на закона и без лично усърдие. Чул ли си Божието слово открито пред теб, относно лъжата, нечистотата и малкото любов? Вярваш ли, че осъждението ще падне върху теб? Изпълнен ли си със съжаление и покаяние, и молиш ли за Божията прошка? Ако си съкрушен поради арогантността си, Святия дух ще изрисува разпънатия Исус пред очите ви, протягайки ръце към теб и изричайки думите: „Простил съм греха ти. Ти не си праведен поради себе си, но аз те правя праведен. Ти не си чист, но аз те освещавам напълно.”
Чул ли си Божието слово? Проникнало ли е в дълбините на каменния ти ум и сърце, и повърхностен дух? Приеми словото на твоя Господ; вярвай в евангелието на спасението, и дръж здраво кръста. Почитай разпънатия с вярата си и ще бъдеш осветен от общението си с него.
Вдъхновения псалмист, цар Давид, който също е бил грешен, е преживял мистерията на божественото оправдание. Той нито се е хвалил с чудесните си псалми, нито е бил оправдан от великите си победи, нито е бил горд от топлите си молитви или щедри дарения. Вместо това, той обявява за светец човека, който приема прошка за греховете си от благодатта на неговия Господ. Праведността дадена ти от Христос е най-великият Божий дар.
МОЛИТВА: О, святи Господи, благодарим ти, защото си ни дал словото си въплатено в твоя Син и си ни казал за изкупителната си благодат на кръста. Отвори ушите ни, за да чуем твоите обещания, да ги разберем и да ти вярваме. Благодарим ти, защото си ни оправдал даром, заедно със всички, които ти се доверяват навсякъде. Помогни на нашите приятели да приемат този призив и да преживеят силата на кръста на твоя Син.
ВЪПРОС:
- Как са били оправдани Авраам и Давид?