Previous Lesson -- Next Lesson
А) Представяне и апостолско благословение (Римляни 1:1-7)
РИМЛЯНИ 1:1
1 Павел, слуга на Исуса Христа, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието на Бога
Когато Павел е бил роден, той е бил кръстен Савел(Саул), името на гордия цар от племето на Вениамин. Но когато гонителят на църквата става свидетел на христовата слава, той разпознава, че сам по себе си е нищо. Тогава той приема името Павел, което означава „малкият” и започва своето всепознато послание с думите: Аз, малкият, слуга на Исуса Христа.
Твърдейки, че е слуга на Христос, Павел се съгласява да изгуби свободата си и напълно да се покори на своя господар. Той доброволно се смирява и умира към своята надменност, и по този начин живее за мотивите на Христовия дух, и изпълнява божията воля с голяма радост. Това означава, че самият жив Христос е авторът на на това послание до Римляните, откривайки го на Неговия послушен слуга. Въпреки това, това откровение не е дадено на Павел против волята му, но с желание и съгласие, защото Христос не поробва своите последователи, но ги оставя в собствената им свобода: да вярват, да обичат и дори да са независими от Него. Те, въпреки това, не искат да са отделени от Него, защото Той е източникът на любов; те по скоро се приближават към Него.
Павел е издигнат до висок ранк и позиция на достойнство и чест чрез неговото смирение като слуга а Христос. Неговият Господ го е призовал да бъде Негов апостол, за да разпространява царството му сред народите, давайки му власт и права, както царете и президентите овластяват и упълномощават своите посланици, ако те постоянно поддържат връзка с тях и са в съгласие. Като такива, Христос също те призовава днес директно в служение. Отвори сърцето си за призива на Исус и му се посвети напълно без да чакаш, в покорство и смирение, за да може неговата сила да протича от теб към другите. Като христов посланник за народите, Павел можеше да промени света чрез тези послания. Никой, след Христос, не е по-велик от Павел, „малкият”.
Каква беше добрата новина от Павел, господният слуга? Това беше славното евангелие на Бога. Павел не дойде със своите собствени мисли, но разкри евангелието за окаяния свят. Думата „евангелие” е била позната на римляните по онова време; била е използвана в къщата на римския Цезар за официални съобщения, както когато му се е раждало дете, или когато е спечелил битка. По този начин думата изразява оповестяване на добри новини на ниво кралско семейство. Павел донесе добрата вест от Бог за хората, свидетелствайки за Христовото присъствие, неговата победа над враждебните сили и резултатите от неговото спасение, за да може слушателите да бъдат осветени и да влязат в божествената праведност.
Святият Бог отдели Павел и го освободи от робството му към лукавия. Той направи така, за да може да освободи онези, които са под тежкото бреме на закона и от упованието в добрите дела и да ги доведе до мястото на благодат, за да не се самоизкупват, но да влязат в небето чрез Христос, който е единствената врата, която води до неговия Баща.
МОЛИТВА: Господи Исусе Христе, благодарим ти, защото си призовал Павел за свой слуга и си го изпратил в света, за да може да чуем твоето слово чрез него. Проси ни за високомерието и себедоволството, и ни помогни да се смирим, да станем слуги на твоята любов, и да изпълним волята на твоята милост, заедно с всички вярващи по света.
ВЪПРОС:
- Какви са имената, които Павел използва за себе си, в първото изречение на посланието си?