Waters of Life

Biblical Studies in Multiple Languages

Search in "Bulgarian":
Home -- Bulgarian -- Romans - 050 (The Spiritual Privileges of the Chosen)
This page in: -- Afrikaans -- Arabic -- Armenian-- Azeri-- Bengali -- BULGARIAN -- Cebuano -- Chinese -- English -- French -- Georgian -- Greek -- Hausa -- Hebrew -- Hindi -- Igbo -- Indonesian -- Javanese -- Kiswahili -- Malayalam -- Polish -- Portuguese -- Russian -- Serbian -- Somali -- Spanish -- Tamil -- Telugu -- Turkish -- Urdu? -- Yiddish -- Yoruba

Previous Lesson -- Next Lesson

РИМЛЯНИ - Господ е наш правдата
Изследвания в писмото на Павел до римляните
ЧАСТ 2 - Божията правда Е НЕПОКЛАТИМА дори и след ЗАКОРАВЯВАНЕТО на синовете на Яков, Божийте избрани (Римляни 9:01 - 11:36)

2. Духовните привилегии на избрания народ (Римляни 9: 4-5)


РИМЛЯНИ 9:4-5
4 които са израелтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията, 5 на които са и отците и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

Павел искаше да напомни на църквата в Рим за духовните привилегии и права на своя народ. Той призна, в същото време, че тези привилегии не са помогнали на него и неговите хора да признаят или да приемат истинския Месия; Ето защо те го намразиха, отхвърлиха го и му завидяха до толкова, че го предадоха на разпятие, закоравявайки сърцата си дори и срещу Светия Дух. Точно както мракът пада постепенно, а не изведнъж, така и закоравяването падна върху народа.

Какви бяха благословенията, които са принадлежали на сънародниците на Павел, които ги отличаваха от другите хора?

Първоначалното им име беше синовете на Яков, един мошеник, а не синовете на Израел. Но баща им, който бе обвинен в грехове, не пусна Господа, докато Господ не го благослови. Заради твърдата вяра на Яков Господ смени името му на Израел, което означава, "Онзи, който се бори с Бога," El "и надделя чрез вярата си". Яков не беше физически силен, нито е имал добри обноски, но в него имаше твърда вяра, която го спаси от Божия гняв и съд (Битие 32: 22-32).

Яков е един от предците на Исус. Исус е Божият Агнец, който отне греховете на света и се бори с Бога, за да ни спаси от осъждението поради нашите грехове. Той се хвана за Бога чрез вяр, и не го пусна, докато Бог не го благослови. Синът на Мария е нашият Спасител, който ни освободи от осъждение. Затова истинският борец с Бога не е Яков, но Исус, който е единственият и истински Израел, който ни избави от гнева на Бога.

Евреите, християните и мюсюлманите, които не приемат този посредник, който се е борил за тях, нито ще участват в благословията , нито ще принадлежат към избраните духовни хора. Това знание изпълни сърцето на Павел със скръб, защото видя, че по-голямата част от хората му не разпознават техните обещани права, но ги отхвърлиха упорито в своята духовна слепота и прекомерна гордост.

Господ нареди на Мойсей да се пристъпи към фараона на Египет и да му каже, че децата на Яков бяха първородни (Изход 4:22; Второзаконие 14: 1, 32: 6; Осия 11: 1-3). Господ е страда от упоритостта на децата му, които не го почитаха, въпреки че той им беше предоставил правото да бъдат осиновени от него. Те не са били родени отново, но са имали правото на първородство в Господа.

Славата на Господа се засели в Светая Светих, най-вътрешната стая на скинията, а избрания народ се скиташе из пустинята. Господ ги защитаваше и ги водеше през опасностите и извърши много чудеса (Изход 40:34; Второзаконие 4: 7; 3 Царе 2:11; Исая 6: 1-7; Езекиил 1: 4-28; Евреи 9: 5) , Въпреки това, Господ наказа Своите избрани и ги заплаши със смърт, поради тяхното неверие, но молението на Моисей и Аарон ги спаси от смъртоносната Божия слава (Числа 14: 1-25). Павел напомня на евреите и за други привилегии намерени в серията от заветите, които свидетелстват за големите и мощни обещания на Бога, Господ, Създател и Съдият, който се е свързал с този малък народ завинаги. Святата Библия говори за следните заветите:

Божия завет с Ной (Битие 6:18; 9:9-14).
Божия завет с Авраам (Битие 15:18; 17:4-14).
Завета на Господа с Исаак и Яков (Битие 26:3, 28:13-19; Изход 2:24).
Завета на Господа с Мойсей (Изход 02:24; 06:04, 24:7-8, 34:10, 28).

Но, за съжаление, Библията многократно свидетелства, че хората от Стария Завет са оставяли тези обещания след време, затова пророк Еремия казва, че Господ е решил да направи нов завет с тях, включително и духовно раждане на непокорния си народ ( Еремия 31: 31-34).

Законът е в основата на Господния завет с неговия народ чрез пророк Мойсей. Книгата на завета с десетте заповеди е изходен пункт за общо 613 заповеди, включително и 365 отрицателни заповеди (забрани) и 248 положителни заповеди, според Маймонид.

В началото на тези заповеди четем директното изявление: "Аз съм Господ, твоят Бог, Да нямаш други богове освен Мене." (Изход 20: 1-3).

Той, който разследва намерението на тези заповеди, намира заповедта: "Бъдете святи, защото Аз Господ, твоят Бог, съм свят" (Левит 19: 2). В основата на тези заповеди е: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, и с всичката си сила" (Второзаконие 6: 5) и "Да възлюбиш ближния си като себе си" (Левит 19:18).

Но ние откриваме, че никой, освен Исус, не спазваше всички тези заповеди (Псалм 14: 3; Римляни 3: 10-12).

Поклонението на Бога пред скинията, а след това в храма на Йерусалим, изисква на първо място пречистването на грешника чрез няколко кръвни жертвоприношения, за да може да иматправо да се доближава до Бога и да Му се поклони благочестиво. Това се е постигало чрез рецитирането на псалми и химни , изповед на греховете, извършването на ритуали, както и чрез поклонение. Онзи, който вниква дълбоко в книгата на Псалмите, в Стария Завет, ясно разпознава духа и прилагането на тези повеления. Най-важното от всички дела на поклонение беше получаването на благословението.

Тези актове за поклонение достигнаха най-високата си точка на празниците, особено Пасха, Петдесетница, Шатрорапъване и Йом Кипур (Деня на изкуплението).

Божието присъствие в храма укрепи единството на нацията. Но въпреки това духовно средище, имаше много села, които направиха жертвеници на Ваал и отдаваха почит на други богове, изграждаха техни образи и статуи, които предизвикаха гнева на Бог да срещу тях.

Старият Завет е пълен с няколко видни обещания, в който откриваме три цели:

а) Присъствието, прошката, защитата и утехата на Господ (Изход 34: 9-11).
б) Обещанията за идването на Христос, Княза на мира кроткия Божий Агнецъ(Второзаконие 18:15; 2 Царе 7: 12-14; Исая 9: 5-6; 49: 6; 53: 4- 12).
в) изливането на Святия Дух върху избрания народ и всяка плът (Еремия 31: 31-34; Езекиил 36: 26-27; Йоил 3: 1-5).

Но, уви! По-голямата част от евреите не признават идването на Божия Агнец, Царят на техния народ. Те пренебрегнаха изливането на Святия Дух, тъй като очакваха появата на мощна политическа държава. Затова те нито признаха греховете си, нито потърсиха новото духовно раждане. Много обещания бяха изпълнени чрез делата на Исус и изливането на Святия Дух върху неговите последователи, но по-голямата част от избрания народ нито призна, нито прие изпълнението на тези обещания към тях.

Бащите на избрания народ не бяха философи, но пастири и свещеници за другите. Те бяха представени от Авраам, Исаак и Яков защото тяхната искрена вяра победи техните слабости. Господът на завета се нарече Бог на Авраам и Исаак, и Яков (Битие 35: 9-12; Изход 3: 6; Матей 22:32).

Нито Мойсей, нито Давид, нито Илия, нито някоя друга личност на Стария Завет, не направи университет или академия, но те нееднократно преживяваха истината и силата на Господа, въпреки беззаконието на народа. Те живееха в съответствие с вярата си и станаха един добър пример за своя народ и извор на благословение за своите внуци.

Въпреки това, най-голямата привилегия и чест на народа на Израел беше идването на очакваното Христос, Царят на царете, истинският Първосвещеник и въплътеното Слово на Бога, в когото ние виждаме власт, сила и любовта на Бога присъстваща между хората. Той каза: "Аз съм светлината на света", защото Божията любов се засели в него и Святия Дух Го прослави. Той и Бог са едно, както и изповяда: "Аз и Отец сме едно" (Йоан 10:30). Според тази истина, апостол Павел го нарича "Бог". Той не каза "един от многото богове", но истинският "Бог" както и всички църкви признаха, че Христос е Бог от Бог. Светлина от светлината. Истинен Бог от истинният Бог; Единородният ,не създаден, в единство с Отца.

Евреите бяха разярени, създадоха неприятности и проклеха християните заради онова, което Павел заявява в посланието си до църквата в Рим. По-голямата част от евреите считаха Исус за богохулник и бунтовник срещу Бог и те го предадоха на римляните, техните колонизатори, за да бъде разпнат. Те са продължили останали в своето закоравяване още от времето на Исая, т.е. 700 пр.Хр. (Исая 6: 9-13; Матей 13: 11-15; Йоан 11:40; Деяния 28: 26-27).

От тези стихове ясно разбираме колко много сърцата им бяха закоравяли. Те не се покаяха за греховете си, но самите се считаха за праведни, защото те държаха Мойсеевия закон, гледайки на всички други като на отхвърлени.

В момента на тяхното закоравяване, Йоан Кръстител дойде да подготви пътя за Христос и даде избор на хората да бъдат кръстени от него. Те чуха от него, че Исус е Божият Агнец, и разбраха, че Исус ще кръщава със Светия Дух, за да установи ново духовно царство; и всички онези, които са били кръстени от „един, който вика в пустинята” са готови да приемат Христос. Исус не повика правните експерти, благочестивите или учените да го последват, но той призова тези, които изповядваха греховете си пред Йоан Кръстител, и те станаха негови ученици и се изпълниха със Светия Дух. Тайната на избрания народ не е нито знание, нито богатство, нито политически опит, нито величие, но изповедта на греховете и съкрушаването на духа. Онези, които изповядваха греховете си разкаяно, получаваха от Христос спасение и вечен живот.

Законните привилегии, на които народът на Израел се радваше, в допълнение към Божието присъствие с тях, имаха негативен ефект върху по-голямата част от евреите. Те станаха горди и доминиращи над другите народи и приеха себе си за праведни, и следователно нямаха нужда от покаяние. Те не признаха греховете си, но закоравиха сърцата си в продължение на векове срещу Бога, срещу Христос и срещу чистият му Дух, докато не станаха богати на права, но бедни духом. В миналото си, Павел беше един от тях, фанатик и горд. Той измъчваше последователите на Христос, принуди някои от тях да се обърнат от вярата и изби онези, които бяха непоколебими във вярата си. Но срещата му с Христос, в ярката му слава близо Дамаск, разпръснати неговите мечти, въображение и гордост, и го накара да си признае престъпленията и греховете. Той беше съкрушен чрез благодатта на Христос, новороден от Святия Дух и апостол на Господ Исус.

Павел разпознава, че това, което спасява човека не е нито потомък от потомството на Авраам, нито обрязването, но оправданието чрез изкуплението на Христос и изпълването със Светия Дух. Като такъв, човек се присажда в духовното тяло на Христос, за да стане член от него. Чрез неговото проповядване на Евангелието на новото поколение на Авраам, Павел разпознава, че духовното Божие царство никога не може да бъде подобно на политическата държавата Израел. За съжаление, духовното тяло на Христос страда от гонение в Израел днес. Павел не говори за политическа държава, но за духовното царство на Христос, който се изявява в добри обноски, истинност и чистотата навсякъде по света.

МОЛИТВА: O небесен Отче, ние ти благодарим за търпението с избраните от теб хора, и те величаем за обещанията, които си дал в Стария Завет за този размирен народ, независимо от твоите предупреждения и наказания. Прости ни ако не сме откликнали на твоята любов с вяра и вярност; и спаси много от децата на Авраам чрез подновяване на умовете им, като очистваш сърцата им за да живеят за Исус Христос.

ВЪПРОСИ:

  1. Колко провилегии наименува Павел за хората от Стария Завет? Коя от тях изглежда най-важна за вас?
  2. Защо Божията благодат не успя да спаси голяма част от избрания народ, който изпадна от едно осъждение в друго?

www.Waters-of-Life.net

Page last modified on October 26, 2015, at 04:22 AM | powered by PmWiki (pmwiki-2.3.3)