Waters of Life

Biblical Studies in Multiple Languages

Search in "Bulgarian":
Home -- Bulgarian -- Romans - 007 (Paul’s Desire to Visit Rome)
This page in: -- Afrikaans -- Arabic -- Armenian-- Azeri-- Bengali -- BULGARIAN -- Cebuano -- Chinese -- English -- French -- Georgian -- Greek -- Hausa -- Hebrew -- Hindi -- Igbo -- Indonesian -- Javanese -- Kiswahili -- Malayalam -- Polish -- Portuguese -- Russian -- Serbian -- Somali -- Spanish -- Tamil -- Telugu -- Turkish -- Urdu? -- Yiddish -- Yoruba

Previous Lesson -- Next Lesson

РИМЛЯНИ - Господ е наш правдата
Изследвания в писмото на Павел до римляните
НАЧАЛОТО: ПОЗДРАВ, БЛАГОДАРНОСТ КЪМ БОГ И НАБЛЯГАНЕ НА „БОЖИЯТА ПРАВЕДНОСТ” КАТО МОТО НА ПОСЛАНИЕТО (РИМЛЯНИ 1:1-17)

А) Представяне и апостолско благословение (Римляни 1:1-7)


РИМЛЯНИ 1:13-15
13 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас, както между другите народи; но досега съм бил възпиран. 14 Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени; 15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

В това послание Павел отваря сърцето си към хората от църквата в Рим. Той им казва колко често е имал намерение да ги посети, но че Бог е променил плановете му. Великият апостол е трябвало рано да научи, че Божиите мисли са различни от неговите и Господните пътища са по-високи от човешките. Христовият Дух не му позволи да осъществи собствените си планове, въпреки че на Павел те изглеждаха полезни, добри и святи. Освен това, когато възможността за пътуване с благоволение дойде към него, Бог също го предпази.

В сърцето на Павел гореше да проповядва евангелието по целия свят. Той искаше, чрез живота си, да установи Божието царство в Рим и други страни. Той не мислеше да наставлява отделни хора, а цели нации, защото беше сигурен за Христовото благословение, което работеше в него. Той беше видял неговия славен Господ и беше сигурен, че целия свят е притежаван от Царя на царете и победата е в Него.

Апостолът на народите видя себе си като длъжник на всички хора, не защото беше взел пари от тях, защото Бог му беше дал власт и сила. Затова той беше задължен да посвети такава сила и власт на избраните от Христос. Истината е, че днес всички живеем от Божиите дарове на Павел, който чрез неговите послания ни прави партньори в тази сила. В този смисъл ние ставаме длъжници на вас, а вие сте длъжници на всички хора около вас, защото духът, който работи в нас, не е наш, но е приготвен да обитава в сърцата на мнозина.

Павел работеше сред много образовани гърци и Господ установи служението чрез слабостите на Павел. Той основава църкви по крайбрежието на Средиземно море, достигайки и някои гръцки острови. По времето на написването на това послание, Павел е имал намерение да работи сред варварите във Франция, Испания и Германия. С голямо желание е искал да оповести благата вест, че Бог има Син, който ни изкупи на кръста. В своето интензивно и пламенно посвещение, апостолът на народите е бил като ракета, готова да излети. Той получава, за да може да комуникира. Поради любовта си към варварите, той е искал да спечели вниманието на римляните, за да го последват и да проповядват благовестието, заедно с него, на народите. По този начин той е искал да проповядва на вярващите в Рим, за да станат и те проповедници; защото, в човека, който е спасен, се създава дълг да предаде това послание и на други. Павел постави Рим пред себе си като център и начална точка за проповядване по целия свят.

Бог отговори на молитвата на неговия апостол по друг начин. Той на изпрати посланика си директно в Рим, но първо го върна в Йерусалим, за да бъде арестуван и вкаран в затвора. След дълги и мъчителни години, Павел пристига в столицата вързан, държан в плен и Христов слуга. Въпреки това, Божията сила в него не беше намаляла. Той, дори и във веригите си, проповядва на целия свят чрез посланието си до Римляните, което все още се проповядва по света.

Сега, ние, които сме наследници на тези варвари, на които Павел искаше да проповядва, радостно разпространяваме евангелието, каквато беше и задачата на Павел. Може би не е минало през ума на Павел, че написването на посланието Римляни, е изпълнението на неговото желание да проповядва на народите. Никоя друга книга, освен евангелието от Йоан, не е пременила света така, както това послание, което е написано с много молитви и стенания в Духа.

МОЛИТВА: О Господи, ти си царят и ти водиш своите служители според волята си. Прости ни ако сме възнамерявали да направим нещо, което не е в съгласие с волята ти. Покори ни напълно под твоето водителство, за да не страним от плана на твоята любов, но да се покоряваме на заръките на твоя Дух и радостно да изпълняваме твоите желания, дори те да са срещу нашите представи. О Господи, твоят път е свят и ние се предаваме на твоето благоразумие. Благодарим ти, защото не ни позволяваш да изпаднем от твоята милост.

ВЪПРОС:

  1. Как и колко често Бог не позволи на Павел да осъществи плановете си?

www.Waters-of-Life.net

Page last modified on October 08, 2015, at 05:02 AM | powered by PmWiki (pmwiki-2.3.3)