Previous Lesson -- Next Lesson
11 - Деветата заповед: Не свидетелствай лъжливо против ближния си
ИЗХОД 20:16
„Не свидетелствай лъжливо против ближния си.”
11.1 - Силата на езика
Езикът е малък орган, но има огромна сила. Понякога е по-силен от пари или ценни лекарства. Думата на езика ни може да е като кибритена клечка, която запалваш, за да подпалиш суха гора. Но полезната дума, е като малко кормило на кораб, което го направлява към безопасно пристанище. С езика си човек може да лъже и да хули Бог или да казва истината , да хвали Бог и да утешава унил човек. Защо? В третата глава на своето послание, Яков ни дава три полезни примера, които ни водят към покаяние. Трябва да изпитаме думите, които езиците ни изговарят, в светлината на Божието слово, защото всяка зла дума е пример за покварено сърце, необновено все още. Но всяка нежна дума разкрива Христовия дух в сърцето на човека.
11.2 - Необходимостта за освещение
Нуждаем се Исус да изчисти езиците ни и да обнови умовете ни, за да можем да разберем и говорим Неговата истина. Почтиелният пророк-свещеник Исая трепереше, когато стоеше пред святия Бог, за да помири хората с триединния Бог на боговете. Той беше изпълнен с благоговение, когато видя края на Господнята мантия и извика „Горко мим защото съм погубен! Защото аз съм човек с нечисти устни, и обитавам сред хора с нечисти устни; защото очите ми видяха Царя, Господът на господарите.” Тогава един от серафимите долетя при него, носейки горящ въглен в ръката си, който беше взел със щипци от олтара. И той докосна устата на пророка с него и каза: „Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти е изкупен.”(Исая 6:5-7).
Когато срещне святия Бог, човек е способен да разпознае порочността и лъжата в сърцето си. В този момент, той разбира, че Всемогъщия е нашият основен стандарт. В неговата светлина виждаме нечистотата, измамата и покварата, с която сме изпълнени. Човек живее повърхностно, когато не е срещнал живия, свят Бог. това състояние не се променя, освен когато грешникът се приближи да неговия Господ и тогава всичко се променя. Апостол Петър падна по лице, когато преживя мощната сила на своя Господ и извика: „Иди си от мене, защото съм грешен човек, Господи!”(Лука 5:8). Той знаеше, че нежният Исус се взира в сърцето му и разкрива греховността му. Въпреки, че нашия Господ знаеше предварително, че Петър щеше да се отрече от Него, той по-късно стана символ за всеки ловец на човеци.
Исус е истинското въплъщение и Неговия дух практически е духът на истината(Йоан 14:17). Духът на истината е наскърбен всеки път, когато лъжем или клюкарстваме. Бог не клевети и не предава; Той е чист и Неговото слово е истинно и определено ще се изпълни. Той иска да ни обнови и да ни екипира да бъдем честни. Той ни увещава да говорим истината с любов. Суровото и студено казване на истината в лицето на някой е като убийство. Но ако само ласкаем и крием истината, тагава това е лъжа, без значени колко всъщност обичате човека. Фалшивата похвала и злословието понякога вървят ръка за ръка. Така, че любов без истина е лъжа, а истината без любов е смъртоносна.
11.3 - Лъжата и нейните източници
Триединният Бог е самата истина. Но Сатана е лъжец и баща на лъжата. Той е убиец от началото. Исус го нарича злият и князът на този свят. Всичко, което произлиза от него е лъжа, без значение колко истинско изглежда.
Злият измами Ева. Неговият лукав въпрос изопачи истината, като по този начин постави Бог под съмнение. Той разклати доверието на Ева в Бог. Тогава гордостта на Ева, желанието и некорството срещу Бог бяха разбудени и прерастнаха в явно непокорство.
Веднага след кръщението, Святият дух поведе Исус в пустинята, където Той беше изкушаван от Дявола. След като Исус пости и се моли в продължение на 40 дни и нощи, Той устоя на изкусителя, който идвайки при Него, изопачи истината с въпроси. Сатана му каза: „Ако си Божий син...”. Ако беше казал: „Ти си Божият син...” , тогава щеше да потвърдри истината. Но той постави реалността под въпрос като се опита да постави съмнение в сърцето на Исус относно синовничеството му към Неговия небесен баща. Дяволът искаша да раздели Исус от Неговия баща и да го подведе да служи на собствените си цели. Исус не отговори със собствените си думи. Той ниво влезе в пререкания с дявола, нито говори от собствения си богат опит. Вместо това, Той отвърна: „Писано е!”. Исус потвърди откритото Божие слово и то се противопоставяше на хитрините на дявола. Няма друг начин да победим бащата на лъжите освен чрез Божието слово, Библията.
Иронично е, че Сатана познава Библията и я използва лукаво. Той отвърна на това, което Исус му каза и незабавно цитира библейски текст. Въпреки това, той го извади от контекста и се опита да използва гордост и да накара Исус да изпита верността на своя Отец. Отново Исус отвърна: „Писано е да не изпитваш Господа, твоя Бог” и това беше моментът, когато лъжливите намерения на дявола бяха ясно разкрити в светлината на божествената истина. От тази мощна битка между Божия син и дявола е очевидно, че Сатана не говори нищо друго освен лъжи, дори понякога те да съдържат елемент от истината. Неговите думи насърчават заблудата и непокорството срещу Бог и Неговия син. Изследвайте философиите и религиите, които са се зародили след Христос и ще разберете колко измамни са те, въпреки че съдържат части от истината. Днес дяволът прави същото нещо: Той подмамва вярващите и тези, които търсят истината, да вярват, че Библията е подправена, незаконна, написана от хора и хиляди други аргументи. Не позволявайте на дявола да шепне тези лъжи в сърцето ви. Вместо това се борете, както Исус направи с думите „Писано е...”.
11.4 - Най-голямата лъжа
Различните гледи точки и идеологии съдържат не само лъжи, но и блестят с елементи на истината и закони, които изглеждат особено важни за социалната структура. Основната насока на тези световни възгледи е погрешна. Иронично е, че частични истини поддържат основните заблуди. Ислямът изглежда като нормална „религия на Аллах”, защото устно предадените и изопачени библейски стихове са от Стария и Новия завет. Въпреки това, всички мюсюлмани категорично отричат разпятието на Божия син. Те не осъзнават, че са изгубени и не могат да бъдат спасени от Божието осъждение, освен чрез Исус Христос разпънат. Също така, комунизмът и други идеологии смесват изискани лъжи с някои изопачени истини, които в края довеждат до пагубен атеизъм.
Някои либерални теолози или секти изваждат библейски стихове от контекста, за да вярват хората на техните книги и идеи, вместо да признаят, че Исус е източникът на мисълта и живота. Никой не идва при Отец, освен чрез Исус. Исус трябваше да бъда разпънат и възкресен от мъртвите, за да изпълни Неговите обещания като вечна истина. Всички сме лъжци пред славния Бог, но този, който вярва в Него, ще бъде трансформиран и ще живее в правда, истина, и ще се избави от джунглата на лъжите.
Не можем да спрем потока големи, малки, умни или примитивни лъжи, намирани в радиото, телевизията, вестниците, списанията, фестивалите и карнавалите. Тези лъжи са с намерение да манипулират масите хора и реакциите им са предвидени предварително. В политиката повечето говорители клеветят опониращата партия и рекламират собствената си партия като абсолютна истина и единствено решение. Малките успехи са преувеличени, а големите грешки са покрити. Изкривената истина се опитва да изненада опонента и манипулираните новини създават омраза.
11.5 - Всекидневните лъжи
Лъжата не само доминира в думите на много политици, но също и в нашия ежедневен живот. Истината бързо се покварява и хората често злословят другите на по чаша кафе. Но когато клеветеният се зададе на вратата, клеветниците с усмивка, лицемерно сменят темата, което е типично за всички ни още от детството. Вероятно не сме казали големи, болезнени лъжи, но сме похулили някого или сме го опозорили, вдъхновени от бащата на лъжите. Трбва да се покаем истински и винаги, когато другите ги няма да говорим за тях все едно присъстват. Без бели лъжи! Без половинчата истина! И двете са смъртоносни. Можем да сложим край на клюкаренето като отидем право при човека и го попитаме, разбирайки цялата история за яснота. Трябва да се застъпим за този човек, вместо да се присъединяваме към другите. Деветата заповед ни учи да сме като риби, които плуват срещу течението на потока с лъжи. Понякога се намираме в критични ситуации, където трябва да изкажем мнение по много популярна тема. Но не искаме да говирим за приятелите ни, които не присъстват в момента. В такъв случай често използваме половинчати лъжи и ги покриваме с много празни думи и хитри обяснения. Някой хора са способни да намерят извинения по-бързо отколкото една мишка намира дупка си.
Лъжата е отровила обществото ни. Никой не се доверява на другия! Много са склонни да мислят, че тези, на които говорят, възнамеряват да направят нещо напълно различно от това, което казват. Недоразуменията разделят хората и ги държат изолирани, като че ли между тях има стъклена преграда. Лъжите ги отделят! Душевната болка нараства и в тези тихи моменти се задейства. Трябва да приложим силата на Исус и смело да изповядаме лъжите си и подмолната клевета. Трябва открито да помолим тези, които поставяме под въпрос, за прошка. Тогава увереността се изгражда и гордостта е унищожена.
11.6 - Кой може истински да разбере брат си?
Препоръчително е да изпитваме себе си, за да разберем дали действително разбираме нашите братя и сестри, както Бог ги оценява. Исус прниза нашите повърхностни възгледи и ни предупреди: „Не съдете, за да не бъдете съдени; защото както вие съдите, така ще бъдете съдени и с каквато мяра мерите, с такава ще ви се отмери. И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в своето око? Или как ще речеш на брат си: Остави ме да извадя съчицата от окото ти; а ето, в твоето око има греда? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око. ”(Матей 7:1-5).
Който разбира тази заповед от проповедта на планината, ще притихне и критични ще се вгледа в себе си първо, преди да съди останалите. Може би нашият брат наистина е направил грешка, малка, колкото тресчица в окото, но не искаме да признаем, че многото греди в нашите очи биха били достатъчни да отворим дъскорезница! Исус може да покаже на всеки един от нас омразата, нечистите мисли и дела, завистта, алчността, лъжата, лицемерието и непочитта към родителите, и Господния ден! Който отрича себе си под изобличението на Святия дух, повече няма да презира другите, поради гордост или превъзходство, но ще започне да мисли как може да им помогне, както Бог е помогнал на тях.
Не можем да съдим другите спараведливо, защото не разбираме напълно проблемите на останалите. Какво бихме направили в подобна ситуация? Как би се държал тази човек ако е преживял благословенията и божествната насока, която ние сме преживели? Казвайки: „Обичай ближния си като себе си”, Бог ни показва колко важно е да сме особено внимателни ако съдим брат си. По-скоро трябва да го обичаме.
Това повдига проблема със заклеването като свидетелство: кой знае дали той наистина е видял нещата така, както наистина са се случили? Разбира се ние не виждаме нещата в пълнота, както Бог ги вижда. Ако съдим брат си, нашата присъда винаги е несъвършена. Ако осъзнаем това, няма да правим лекомислени заключения за другите, но ще помислим добре, ще се молим и ще се опитаме да ги разберем. О, нека Бог ни даде очите на майка, а не на полицай!
11.7 - По какъв начин да казваме истината?
Какво можем да направим, за да познаваме истината? Считаме ли лъжата за необходимост и истината за зло? Не, никога! Като свидетели трябва да казваме истината според нашите способности. Трябва да молим Бог за мъдрост, за да не сме нечестни към нашите братя и сестри. Вярващите имат нужда от специална благодат във времената на гонение, за да могат да кажат истината по правилния начин, без да изпопачават фактите. Имаме нийда от водителството на Святия дух, за да не изложим на опасност животите на вярващите. Винаги трябва да казваме истината, но не винаги е необходимо да казваме цялата истина заради доброто на другите. Тези, които не следват Исус могат да си мислят, че ги лъжем, защото не познават духа на истината. Те не могат да си представят, че Святият дух винаги ни води да казваме истината.
Библията ни помага в ежедневието ни, в училище, обществото, семействата ни, в окуражаването на добрите неща в животите на нашите братя и сестри и да не критикуваме очевидните им грешки. Добре е да мислим позитивно за нашите приятели, както и за враговете си, без да лъжем. Павел обяснява на коринтяните: „Любовта дълго търпи и е милостива; не завижда; не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразня, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада;”(1 Коринтяни 13:4-8).
Ако живеем в духа на любовта, то ние никога няма да съдим грешниците. По-скоро бихме дали най-доброто от себе си за да разберем, помогнем и подсилим човека, в дух на любов и смирение. Павел писа до вярващите в Ефес, които достигат забележително ниво на зрялост в прилагането на християнските служения: „Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истината; защото сме части един на друг.”(Ефесяни 4:25). Винаги се борим да разберем и да казваме истината. Но без значение колко зрели ставаме в Святия дух, Сатана винаги се опитва да изкуши вярващите да лъжат, сурово да съдят останалите и да се засягат от хора с друго мнение. Както Исус беше изкушен, така и ние ще бъдем изкушавани. Ето защо Павел пише до ефесяните: „Най-после, бъдете крепки в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, а срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тъмнината, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.”(Ефесяни 6:10-12).
Йоан, апостолът на любовта, явно ни открива корените на лъжата в живота на човек: „Кой е лъжец, ако не онзи, който отрича, че Исус е Христос? Той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина. Никой, който се отрича от Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.”(1 Йоан 2:22-23).
„Който вярва в Божия син, има това свидетелство в себе си; който не вярва в Бога, направил го е лъжец, защото не е повярвал в свидетелството, с което Бог е свидетелствал за Сина Си.”(1 Йоан 5:10). Опазването на истината за тридинния Бог, като център в жовота, означава, да останеш верен в практическия живот.
11.8 - Богът на Корана и неговата хитрина
Ислямът представя истината като чужд дух. В Сура Ал Имран можем да прочетем: „Те бяха лукави и Аллах беше лукав, и Аллах е най-хитрия от всички.” Тук, хитрината е отнесена до евреите, които са направили заговор да убият Исус. Но Аллах, според ислямското разбиране, ги е объркал, спасил Исус от болките на кръста го възкресил жив. Това означава, че Аллах не е позволил на Исус да бъда разпънат, но го е възкресил до себе си чрез висша хитрост. Това е нищо повече от изопачаване на историческо събитие, което се е случило във времето и пространството. Аллах е трябвало да разкрие истинската си същност пред кръста, и е показал, че не е истината, той не е истинския Бог, но е врагът на истината, най-лукавия от всички. Кръстът, връхната точка на истината, разкрива Аллах в исляма, такъв, какъвто е. Само дяволът би искал да отрече реалността на кръста, така че хората да не бъдат спасени и да не получат вечен живот.
Исляма представя Аллах в Корана като „най-хитрия от всички”, кхахрул макирин. Неговите последователи гледат на хитрината като на ценност и законно средство за придобиване на това, което искат и помощен начин за разпространение на ислямскате религия. Мохамед е озаконил лъжата и измамата в четири ситуации: по време на свята война, за да се разпространява исляма; при помирението на врагове;съпруг към супругата си; съпругата към съпруга. В исляма не можеш да вярваш на приятеля си или на врага си. Всеки подозира останалите, защото има липса на доверие между мюсюлманите.
11.9 - Лъжата на живота или Божията истина
Ако не приемеш разпънатия и възкресения от мъртвите, духът на истината няма да бъде в теб. Целият ти живот се превръща в лъжа и себепредателство, поради отхвърлянето на разпятието на Исус. Той проля кръвта си на кръста, за да ни изкупи като наш първосвещеник за греховете на грешниците и покаялите се лъжци. След своето възкресение от мъртвите, Той изля Святия си дух на истина, върху онези, които чакат в молитва за обешанието на Отца. Святия дух им се яви като огнени езици. Това обяснява какво Исус искаше да направи със своите ученици: трябваше техните езици да бъдат „изгорени” и да получат нови, духовни езици, които могат да говорят вечната истина. Какво е вечната истина? Бог е наш Баща, Христос е наш Господ и Спасител, и Святия дух обитава в нас. Триединният Бог е вечната реалност, която духът на истината изповядва чрез последователите на Христос. Това е привилегия за нас- да говорим Неговата истина с любов, изповядвайки изкупителното му дело на кръста за всички.
Колко прекрасно е да имаш приятел, който се моли и ще ти каже истината с любо! Той е по-добър от хиляди, които винаги ще те хвалят. Ето защо имаме нужда да молим Исус за помощ, за да можем да говорим истината с любов и да се молим за приятелите си. Това е, което Исус ни заповядва: „ Нека вашето „Да” да бъде „Да”; и вашето”Не” да бъде”Не”, а каквото е повече от това е от лукавия”(Матей 5:37). Имаме нужда да помолим Исус да ни направи истинни към Него и да ни води да говорим Неговата истина с любов.