Previous Lesson -- Next Lesson
2. Възкресението на Христос осъществява неговата праведност в нас (Римляни 5:6-11)
РИМЛЯНИ 5:6-8
6 Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите. 7 Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия); 8 Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.
След разкриването на Божия гняв и праведен съд, Павел ни води към искрено покаяние и съкрушение на егото, за да можем да бъдем готови да приемем оправданието чрез вяра, да уловим голямата надежда и продължив във истинската Божия любов. Въпреки, че сме влезли в това спасение, ние също трябва да помним миналото си, за да не станем надменни.
Всички духовни дарове: мир, благодат, любов, пречистване, вяра, надежда и търпение, не са родени от нас, нито от нашите човешки сили. Те са резултат от смъртта на Исус, който даде живота си не за любимите си братя, но за безбожните, сред които Бог видя и нас. Човекът е като бомба със зло. Той покварява не само себе си, но също така и други. По този начин, Христос ни възлюби и умря за нас.
От това смирение виждаме голямата любов на Бог. Рядко можем да намерим някой, готов да жертва своя комфорт, време, богатство и лекота, или живота си, за да подпомогнв благосъстоянието на болният си брат. Може би някой ще даде живота си за родината си, или синовете си, или майка ще жертва живота си за децата си, но никой не би бил готов да даде живота си за престъпници и отхвърлени врагове, освен Бог.
Този принцип представлява кулминацията на нашата вяра. Докато бяхме непокорни врагове на Бог, Святият ни възлюби. Той се свързва с грешниците, в Неговия Син, и умря като изкупление за греховете на убийците му. Няма по голяма любов от тази да даде човек живота си за приятелите си. От тези думи на Христос, ние откриваме, че той нарича своите врагове, "неговите приятели", защото той обичаше всички, дори до смърт.
Любовта на Бога за нас е толкова голяма, че той е простил греховете ни на кръста, преди да сме съгрешили, и още преди да сме се родили. Ето защо, ние не трябва да правим усилия да се оправдаваме, но само трябва да приемем Божията благодат и да вярваме, че сме били оправдани, а след това силата на спасението на Исус ще се материализира в нас.
РИМЛЯНИ 5:9-11
9 Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него. 10 Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот! 11 И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.
Сега, радвайте се и скачайте от радост! Защото сме оправдани пред Бога, поради нашата вяра в Христос. Дяволът няма право да се оплаква срещу нас. Кръвта на Христос ни очиства и в тяло, и в душата. Това ново състояние ще продължи вечно, защото ходатайството на Исус ще ни спаси от гнева на Бога в Деня на Страшния съд.
Павел ни задълбочава в сигурната истина на спасението със следните значения:
Първо: Ние бяхме примирени с Бога във време, когато сме живели във вражда и бунт срещу него. Това помирение беше без нашето съгласие и без заплащане на разходите. В действителност, ние не способни и достойни да започнем това помирение, което е подарък на благодатта. Това помирение стана възможно само чрез Божия Син, Който се въплъти и умря за нас.
Второ: Ако смъртта на Исус причини такива резултати, колко повече живота на живия Христос ще постигне спасение! Сега, когато съзнателно и решително сме примирени с Бога, ние искаме да вършим волята Му с цялото си сърце, така че силата му да работи в нас. По този начин, вечният живот, който е живота на самия Христос, е дошъл до нас чрез нашата вяра в Божия Агнец, Който е Святия Дух, същността на Божията любов. Тези божествени стихове установят мир, радост, спокойствие и хвала в сърцата ни. Духа Господен е гаранция за нашето славно бъдеще, за всеки, който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог в него.
Трето: Така, Павел имаше смелостта да се изкачи до такава височина, на слава и да каже: "Ние също се радваме в Бога", което означава, че Святият живее в нас, и ние пребъдваме в Него, защото не само сме били помирени с него, но Святият Дух, който е самият Бог, е направила телата ни храм за Божеството. Радвате ли се на присъствието на Бога във вас? Стани съкрушен човек, считай себе си като нищо, покланяй се на твоя Господ и ще видиш забележителна ранг, до който смъртта на Христос те е въздигнала.
МОЛИТВА: Ние коленичим пред силата на любовта на разпнатия Исус, и ние доставяме на нашите тела да мотивите на божествената любов, която ни обгръща. Ние не искаме да мислим за себе си, но да потънем в морето на божествената любов.
ВЪПРОС:
- Как се яви любовта на Бог?