Previous Lesson -- Next Lesson
07 - Петата заповед: Почитай баща си и майка си
ИЗХОД 20:12
„Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята, която ти дава Господ, твоят Бог.”
07.1 - Божият дар: Семейството
Семейството е перлата на голяма стойност и една от частите на рая. Бог е създал човека, мъжки и женски пол, да отразява Божията слава и любов, и по този начин да се преумножава и да напълни земята. Семайството е ядрото на човешкия живот и основата на всички култури. То осигурава протекция, сигурност и солидарност, и много често доказва, че е по-силно от всякакви нови идеологии.
По-принцип всички религии са съгласни, че родителите трябва да се почитат. Естествено е за децата да обичат и уважават своите родители. Когато комунизмът ,със своята идеология на безверие, поставя под въпрос положението на родителите, застава срещу Създателя и Неговото творение и нормите на естественото и инстинктивно човешко поведение. Бог предпазва семейството чрез петата заповед. Добре е да благодарим на Бог за семейството, неговото съществуване и тайните връзки на любов и сплотеност.
В петата заповед, Бог ни казва да почитаме не само баща си като главата на семейството и този, който го снабдява, но също и майка си и жените по принцип. Както мъжът, тя, жената, е призована да отразява Божия образ в нейния живот и да дели семейните отговорности наравно със своя съпруг. Стария и новия завет са в съгласие относно почитането на майките, така както и на бащите.
Заповедта за почитаме и подкрепяме семейството е очевидна и естествена. Дори в света на животните, малките следват майките си, а мъжките и женските птици понякога се редуват когато мътят. И двамата родители хранят малките, докато те се научат да се хранят сами. Име естествени връзки установени от Създателя, които никой не може да пристъпи безнаказано. Но днес чуваме непокорните гласове, които изкушават и закоравяват детските сърца. „Недей да слушаш родителите си, нито да им се покоряваш. Мисли за себе си, реализирай себе си и бъди истински непокорен от детството си. ” децата на такива децата са мрачни, поради непокорството им, радостта в тях е угасена. Основна част от сърцата им е трагично разрушена.
07.2 - Жертвата на родителите
Бащите и майките имат привилегията да участват в новото поколение. Всяко създаване на дете е изумително чудо само по себе си. Може би детето е било заченато без желанието на родителите. Въпреки това, майката и бащата са участвали в божествения акт на сътворението. Господ ги е почел като им е позволил да предадат генетичното наследство на поколенията на детето, което е в майката. Затова човек трябва да се падне по лице пред Създателя, да му се поклони и да му благодари за всяко родено някога дете.
Нашите майки са ни носили девет месеца, почти 275 нощи и дни, в своите утроби. Там сме били в безопасност и сме имали всичко необходимо. Споделяли сме найната радост и гняв, тъга и тревога. Може би майки са се молили за нас преди да ни родят. Нашето раждане най-вероятно е причинило много болка и страх.
Родителите ни често ни съпътстват в продължение на много години. Те виждат как крайниците и телата ни порастват и откликват на нашите усмивки и страхове. Те дори благодарят на Създателя за нашето съществуване и растеж. Ако нашите родители са израснали под властта на Исус Христос, те със сигурност са ни поверили в ръцете на Нашия небесен Баща, научили са ни на неговите заповеди и са насърчили сърцата ни да вярват в Създателя. По този начин те са ни отгледали, обичали и благословили повече отколкото можем да осъзнаем; грижили са се за нас ден и нощ. Стремили са се да ни осигурят храна и облекло. Заели са се с нашето образование и приятелства. Когато сме били болни и отпаднали, те неспокойно са ни обгрижвали в леглата ни. Радвали са се с нас и са плакали в нашите болки.
07.3 - Семейни проблеми
Между родители и деца има много силна връзка и взаимната любов и увереност е очевидна. Въпреки това ние не живеем в рая вече. Няма дете, което да е добро в себе си и родителите са виновни пред Бога. По тази причина възрастните и младите могат да живеят заедно единствено чрез Божията благодат и тяхната взаима постоянна прошка. Няма траен мир в семейството без прошка и търпение. Възстановяването на мира в семейството не може да се случи без признаването и изповядването на греховете и смирено искане на прошка. Благословени са децата, които са отгледани с любов и простителност от страна на своите родители. Не е само изборът на родителите да насочват децата в правилната вяра, тъй като самият Исус заповядва всички деца да се донесат при Него и да се благословят. Родителите трябва да показват същността на Исус и неговата почтеност на своте деца, да ги водят в опазването на Неговите заповеди и да отпечатат неговите обещания в техните сърца. Бащите и майките са еднакво отговорни за духовното образование на техните деца, но трябва също да знаят, че не могат да завещаят собствена си вяра на децата им, нито да ги принуждават да я приемат. Всяко дете трябва да избере дали да бъде с Бог или срещу Бог. добре е за децата да осъзнаят, че благословението на родителите им трае за много поколения напред.
Родителите не бива да разглезват децата си или да ги отглеждат мързеливи. Не трябва да ги карат да правят неща, които са прекалено трудни за тях. Мъдро е да се отдели значителе период от време, в който се позволява на детето да бъде дете. Училището или професионалното обучение е важно, но не е от голямо значение при отглеждането на деца. По-важно е да събудим в тях страх от Господа и любов към техния Създател, които изграждат тяхната съвест, почтеност, честност, усърдие и чистота. Изключително важно е родителите да прекарват достатъчно време с техните деца и да слушат техните въпроси и проблеми. Преди всичко родителите трябва непрекъснато да се молят за своите деца да бъдат новородени и да прекарат своя живот с Исус.
Децата ще се изправят срещу своите родители, когато навлязат във възрастта на пубертета и юношеството. Такова израстване до независимост е ниво на зрялост и не трябва да събужда възмущение. Ако родителите от рано са предали детето на грижата на триединния Бог, те могат да ги съпътстват с търпение в тези критични години, без да го държат на каишка. Междувременно тийнейджърите трябва да иматинформативни книги, искрени приятели, подбор на чисти телевизионни предавания и християнски младежки групи с оживено изучаване на Библията. Натрапването на старите начини на живот върху тийнейджърите подбужда непокорство, закоравява техните сърца и затваря вратата към тяхното сърце.
Като родители ние винаги трябва да помним предупрежденито на Исус: „А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да окачат на врата му голям воденичен камък и да потъне в морските дълбочини.”(Матей 18:6). „Съблазняването” не означава реакции на опозиция или гняв, но да подведат да лъжат, крадат или да им се позволи да се въвлекат в определен грях без сериозно предупреждение. Благословено отглеждане има само чрез страх от Господа и любов към Него.
В нашето изискано време на научен напредък, родителите могат да изглеждат „изостанали” в очите на техните деца. Понякога в развиващите се страни майката или бащата не могат да четат или пишат. Това не дава правото на добре-образовано дете да се възгордее и да им се присмива. Това е не само неуважително, а наивно и глупаво. Възможността да чете или пише не показва колко интелигентен или стойностен един човек е. Високото образование не подобрява добротата или святостта на един студент. Властта на родителите не е основана на тяхното образование или парични спестявания. Тя е основана на Божията воля и на тяхното ходатайство за техните деца пред трона на благодатта. Бащинството на Бога е внедрило състрадателна любов в сърцата на родителите. Жертвата на Христос създава воля за безусловна служба и жертва в родителите и децата взаимно.
07.4 - Изпълнение на петата заповед
Как могат децата да почитат техните родители? Нашата съвест ни напомня да ги обичаме и почитаме, защото те са най-скъпоценните, които познаваме и имаме на земята. Това включва увереност и покорство, да се отречем от себе си и да не даваме място на скрити мотиви. Едно дете никога не трябва да бие баща си или майка си, нарочно или по погрешка. Децата не са упълномощени да са в центъра на семейството, а сам Господ. Исус ни научи на тайната за блажено семеен живот, казвайки: „ също както и Човешкият Син не дойде да му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина”(Матей 20:28).
Божият Син увещава родители и деца внимателно да спазват този принцип в ежедневието на семейството.
Отговорността на децата към техните родители приключва ли когато те създадат свои собствени семейства? Не! Когато родителите са на възраст и отслабнат умствено и физически, те се нуждаят от състраданието и грижата на децата си повече от всякога. Синовет и дъщерите могат да посветят определено количество време на своите родители, така както родителите са направили това за децата си в по-ранните години на техния живот. Старческите домове и пенсиите не могат да компенсират времето, което децата отделят за своите възрастни родители.
Петата заповед е първата, която дава ясно обещание, слад като подчертава Божието заветно бащинство към нас. Този, който от сърце се грижи за своите родители, иам обещан по-дълъг живот на земята, с по-малкооплквания и изобилни благословения. Когато достойнството на родителите е запазено и където родители и деца живеят в Божиите пътища, те ще видят изпълнението на това обещание заедно.
Бог ни забранява да презираме родителите и хората с власт. Това включва насилие, обида, неправда, лицемерие и измама. Не каза ли Исус: „Понеже сте направили това на един от тези най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.”(Матей 25:40). Спомняте ли си тъжната история за непокорството на Авесалом срещу баща му Давид? Тя завършва със смъртта на непокорството.(1 Царе 15:1-12;18:1-18).
В Изход 21:15-17 четем: „Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт...Който хули(проклина) баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.”. Притчи 20:20 казва: „Който злослови за баща си или за майка си, светилникът му ще изгасне в най-мрачна тъмнина.”. Второзаконие 21:18-21: „Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша думите на баща си или думите на майка си, и при все че те го наказват, той пак не ще да ги слуша...Тогава всичките мъже от града му да го убият с камъни, та да умре...” Който опонира и се бунтува срещу своите родители без да се покае е ставал опасност за всички хора. Стабилността на обществото се е градяла в детската любов и покорство в онези дни, а дори и днес!
Бог ясно говори не само на децата, но предупреждава и родителите. Децата не са „за игра и забавление” на възрастните, тъй като всяко дете им е поверено от Бог. Тук обещанието на Исус е изпълнено по различен начин : „Понеже сте направили това на един от тези най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.”(Матей 25:40). Апостол Павел съще предупреждава за дразненето на децата и за обременяването им (Ефесяни 6:4; Колосяни 3:21). Родителите не трябва да са нито прекалено снизходителни и равнодушни, нито ненуьно жестоки и инати. Не бива да забравят, че децата излагат техните унаследени качества. Неследствения грях и слабости не ни позволяват да сме безразлични към техния грях, но това трябва да води редителите към смирение. Смирението дава нежен дух, който води до правилното поведение на децата. Ето защо, родителите и децата трябва да се молят Исус постоянно да им дава покаяние и обновление на ума.
07.5 - Бивши мюсюлмани и техните родители
Има само един случай, когато децата не бива да се покоряват на своите родители и това е, когато родителите ги накарат да извършат нещо против Бога и волята му. Библията ясно казва: „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.”(Деяния 5:29). Днес в ислямисткия и еврейския свят голям брой млади хора вече не следват вярата на своите родители, защото са приели Исус за свой личен Спасител и Господ. Това създава болезнено напрежение, защото те са приживели радикална духовна и морална промяна, защото любовта на Бог е изляна в сърцата им чрез Святия Дух. Това им помага да обичат своите родители повече от всякога пред. Те се нуждаят от много мъдрост, за да се концентрират на добрите дела, отколкото да им говорят за вярата си. Търпението е добродетел и децата трябва да се молят ревностно за своите неспасени родители, за да бъдат променени чрез благодатта. Трябва да ги посещават колкото могат, защото никой на този свят нени обича толкова, колкото нашите родители.
Но ако родителите безспирно се съпротивляват на Исус и принуждават своите деца да се отрекат от техния Спасител, и заплашват, че ще ги убият според учението на ислямската шария, то е дошло време за раздяла. Анти-християнския дух на такива родители трябва да бъде осъден и отхвърлен. Но родителите трябва да се почитат и обичат без спир. Словото ни води: „Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене...”(Матей 10:37). Ако родителите са несправедливи или жестоки към своите деца заради религиозни причини, емоционални връзки, културни ограничения или финансова зависимост могат да повлияяе на крайното решение не детето. Затова Исус ни предупреждава да сме напълно отделени от всички роднини, които застават срещу Неговото Евангели и биха ни отклонили от вярата. В някои случаи има нужда от пълно разделяне с родителите за време, за да има пълно предаване и посвещаване на Исус. Когато това се случи, то наранява дълбоко и родителите, и децата, но Божията любов е по-велика от чувствата към най-близките ни хора в този свят.
Вярващите в църквата са призовани да предават себе си да помагат на новоповярвалите в нужда като техни братя и сестри, майки и бащи. Това може да включва професионално или академично обучение по-късно, както и брак. Както любовта на родителите е безкрайна, така и любовта на църквата към новите членове трябва да е голяма, дори в случаите на неуместно поведение. Христовата любов и търпение са критерий за вярващите, които са осиновили новоповярвал.
07.6 - Заключение
Любовта в семейството трябва да е отражение на Божията любов. Вечният Бог е нашият Баща и Той ние призовал да се присъединим към Неговото семейство завинаги чрез Исус Христос. Той ни учиства с кръвта на своя син, за да сме в общение с Него и ни съживява чрез силата на Святия Дух. Ако изгубим родителите си в катастрофа или в неблагоприятни обстоятелства, не трябва да се обезкуражаваме, но да изповядаме с Давид „защото баща ми и майка ми са ме оставили; Господ, обаче, ще ме прибере.”(Псалм 27:10). ВсякНа човешка любов е ограничена, но нашия Господ ни приема с Неговата неоспорима любов и ни държи в прегръдката си. Историята за блудния син ни показва приемането на изгубения и как бащата се оптва да убеди гордия, почтителен син да има милост и юбов към спасения. Бащата обичаше и двамата и даде всичко от себе си за да ги сдобри. Общението с Бог Отец остава източникът на мир и спокойствие в нашия живот. Понякога Бог ни дава привилегията да живеем в общение със светиите на земята. Така, че трябва да благодарим на нашия Небесен Баща за нашите земни семейства и затова, че сме призовани да бъдем членове на Неговото небесно семейство.