Waters of Life

Biblical Studies in Multiple Languages

Search in "Bulgarian":
Home -- Bulgarian -- Romans - 075 (Paul’s Worthiness to write this Epistle)
This page in: -- Afrikaans -- Arabic -- Armenian-- Azeri-- Bengali -- BULGARIAN -- Cebuano -- Chinese -- English -- French -- Georgian -- Greek? -- Hausa -- Hebrew -- Hindi -- Igbo -- Indonesian -- Javanese -- Kiswahili -- Malayalam -- Polish -- Portuguese -- Russian -- Serbian -- Somali -- Spanish? -- Tamil -- Telugu -- Turkish -- Urdu? -- Yiddish -- Yoruba

Previous Lesson -- Next Lesson

РИМЛЯНИ - Господ е наш правдата
Изследвания в писмото на Павел до римляните
ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ЧАСТ 3 - Специални препратки, относно характера на Павел, до лидерите на църквата в Рим (Римляни 15:14 - 16:27)

1. Павел обяснява защо е счетен за достоен да напише това послание (Римляни 15: 14-16)


РИМЛЯНИ 15:14-16
14 Братя и сестри, уверен съм, че сте изпълнени с добро и с всяко знание и можете сами да се учите един друг. 15 Но аз ви писах открито за някои неща, които искам да ви напомня отново. Направих това, защото Бог ме дари с тази специална дарба 16 да служа на Христос Исус сред езичниците. Аз служа на Бога, като проповядвам неговата Блага вест. Правя това, за да може езичниците да станат принос, който Бог ще приеме и освети чрез Святия Дух.

След като приключи изследванията си върху теологичните принципи и добавяйки практическия си опит, Павел обобщи защо е достоен да напише това послание. Той направи това, за да предпази читателите от това да станат плячка на критики и съмнения.

Павел потвърди на християните в Рим, че не следват теоретична, теологична философия, но че плодовете на духа са явни в тях. Той ги нарича свои братя по дух в семейството на Бога, които станаха Божии чада според истината и духа. Те имаха тази привилегия, защото бяха изпълнени с доброта, която не беше от тях, но им беше дадена от Бога. Те не само, че говореха за Господ и тяхната връзка с него, но също се обхождаха с любов един към друг, със смирение и уважение, така че онези, които бяха извън църквата се удивяваха от тяхната доброта.

Апостол Павел потвърждава, че такива духовни привилегии и божествен характер идват от връзката с Бог Отец чрез вяра в Сина Му. Той каза, с известно преувеличение, че те са изпълнени с всяко знание. Те знаеха, че Святия Бог е Отец, че Исус Христос е неговият възлюбен Син и че са преживели силата на Святия Дух. Следователно, те живееха на друго ниво.

Това ги натовари с отговорността да се променят един дргу, не с гордост и високомерие, но със в смирението на Христос и ръководството на Духа на истината. Истинската любов се осъществява, когато казва истината нежно и с любов към тези, които са в заблуда. Все пак, подбора на правилни думи изисква практика, знание и изпълнение с приличие и уважение. Апостол Павел пише това послание, независимо от неговата духовна зрялост в принципите на християнската вяра и живот, и той нарича своето послание само "част".

В част 1 от посланието си, той обясни праведността на Бог, който остава праведен, дори когато оправдава грешниците чрез кръвта на Исус Христос и ги изпълва със Святия Си Дух и вечната си любов.

В част 2, той наблегна, че Божията правда ще продължи, въпреки коравосърдечието на избраните народ, за да може целият свят може да участва в пълнотата на неговата благодат, обещана на бащите на вярата.

В част 3, апостолът обясни приложението на Божията правда в живота на последователите на Христос, които споделят теготите си един с друг без да се оплакват, дори и някои от тях да бяха живели по начин, различен от останалите.

Павел пише за следните принципи в посланието си: "основите на вярата", "доктрината за предопределението", и "принципите на християнското поведение". Той пише за да напомни на църквата, която е дарена от Божия Дух с универсалната Божията пълнота, дадена на вярващите. Той имаше смелостта да наблегне на тези основни принципи в християнството, защото беше приел прошка от Бога, въпреки преследването на църквата. Освен това, Светият го призова да бъде роб на Христос и да разпространява Евангелието сред нечистите езичници безусловно. Това служение не се извършва с насилие, меч или кръвопролитие, нито с изключително красноречие, но с молитва, вяра и благодарност пред престола на Бога. Павел стана духовен свещеник, който помири с езичниците с Бога.

Неговите думи бяха резки, насочени към онези, които бяха безразлични и изгубени. Неговото служение се осъществяваше чрез силата на Святия Дух, което водеше апостола да завърши служението си в съответствие с волята на Христос. Благодатта на Бог да го придружаваше, защото той беше покорен на мотивите на духа .

МОЛИТВА: O небесни Отче, величаем те, защото ти превърна Савел, непокорният и религиозен фарисей, в кротък и смирен човек, когато Христос му се яви на път за Дамаск. Ти го спаси, призова го и му даде сила чрез Святия Дух, за да разпространява спасението на Христос между народите по Средиземноморието. Благодарим ти за посланието до църквата в Рим, защото то напомня на всички църкви по света на принципите на вярата им.

ВЪПРОС:

  1. Какво е написал Павел в посланието си, което той счита само за част?

www.Waters-of-Life.net

Page last modified on November 07, 2015, at 12:01 PM | powered by PmWiki (pmwiki-2.3.3)