Waters of Life

Biblical Studies in Multiple Languages

Search in "Bulgarian":
Home -- Bulgarian -- The Ten Commandments -- 10 Eighth Commandment: Do Not Steal
This page in: -- Afrikaans -- Arabic -- Armenian -- Azeri -- Baoule? -- Bengali -- BULGARIAN -- Cebuano -- Chinese -- English -- Farsi? -- Finnish? -- French -- German -- Gujarati -- Hebrew -- Hindi -- Hungarian? -- Indonesian -- Kiswahili -- Malayalam? -- Norwegian -- Polish -- Russian -- Serbian -- Spanish -- Tamil -- Turkish -- Twi -- Ukrainian? -- Urdu? -- Uzbek -- Yiddish -- Yoruba?

Previous Lesson -- Next Lesson

ТЕМИ 6: ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ - Божията Закрила на Стената, Която поддържа мъж от падащи
Изложение на Десетте Божи заповеди в Изход 20 в светлината на Евангелието

10 - Осмата заповед: Не кради



ИЗХОД 20:15
„Не кради.”


10.1 - На кого принадлежи собствеността?

В началото Бог създаде небесата и земята, и всичко в тях. Сам, Той притежава всички елементи, растения, животни и нас. Ние сме собственост на Бог. Не сме създадени по погрешка, но по Божията благодат, по Неговия замисъл и силата Му е проявена във всяко създание. Бог е притежателят на вселената. Всички неща принадлежат на Него, дори златото и среброто. Ние сме само наставници на това, което ни е поверил. Отговорни сме за това, което ни е дал. Нашето време, пари, здраве, сила и имущество не принадлежат на нас, а на Него. Съгласни ли сте с това?

Преди сто години на преден план излязоха атеистични теории, които отричат съществуването на духа. Те само потвърждават материята, която се разгръща и развива от самосебе си. За тях съществуването на Бог е било немислимо. По тази причина, комунизмът твърди, че хората могат да притежават света, а не Бог. Управляващата партия завзема контрола на всички придобивки и собственост на хората, а предаността към партията означава споделяне на цялото имущество. Но отделните хора били по-малко убедени в тази, колективна философия, така, че работили по-малко отколкото биха могли и заграбвали финансите и имуществото на държавата възможно най-много. Това е причината, поради която Китай и други социалистически страни са напреднали в необществените, частни професии. Слабата икономическа продукция разкрива, че човекът не е създаден за никакъв вид социална, колективна система. Създадени сме за живот на отговорност от самото начало. Човекът има нужда да е себемотивиран, а не принуждаван. Когато перестройката се е развила, комунистическите системи се разпаднали.

В Запада капитализмът казва, че всеки е единственият господар на своето време и пари. Една демократична, социална система се опитва да подсигури някакви „трохи” за бедните от голямата торта, която богатите си поделят. Само ако тези милионери биха разпознали своята отговорност пред Бог и биха се покаяли! Тогава те биха разпознали бедните и биха помислили замалките, и биха посрещнали нуждите им.

Всъщност, комунизмът и капитализмът имат подобни цели. И двете искат контрол над имуществото и силата. Различават се единствено по метода, по който придобиват контрола над богатсвото. Конфискуването на имущество в социалистическите държави, не е нищо повече от обикновена кражба. Но експлоатацията на бедните в капиталистическите страни е хитра форма на предателство, подпомогната от съвременните медии.

Един християнин трябва да осъзнае, че всички неща принадлежат на Създателя. Ние не сме собственици или независими господари, но само смирени настойници. Нищо не принадлежи на нас. Това, което имаме, е благословение от Господ, и ще трябва да се отчетем как сме използвали нашите пари, време и усилия. Внимавайте какво правите и какво харчите!


10.2 - Да обичаш Бог и да желаеш пари

Исус ни предупреждава: „Никой не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и ще обикне другия... Не може да служите и на Бога, и на парите”(Матей 6:24). Не е добре един християнин да се възприема като господар на парите си без да ги предоставя на Божие разположение, защото иначе той е крадец, който ограбва господаря си. По тази причина, начинът, по който използваме парите си, се променя напълно когато станем истински християни. Богатите християни не бива да планират и да живеят само за себе си, но да питат Бог за това, което Той иска те да направят с парите, които им е поверил.

Развиващите се страни, които имат малка индустрия, все още се нуждаят от духовно просветление на първо място. Вярата в триединния Бог засилва отговорността, усърдието и жертвоготовността. Само взаимоотношението с Исус може да опази хората от вплитането в безчестие, или да работят само за собствените си семейства, и да им помогне да виждат нуждите и на другите. Ако сърцата им не са променени, то мързелът, кражбата и тероризмът ще надделеят. Христос е единствената надежда за нашия свят!

Библията ясно казва: „Не кради” и по този начин утвърждава частната собственост. Не трябва да завиждаме на хората за богатствата им, защото с тях и отговорността нараства. Исус обясни тази заповед по следния начин: „По-лесно е камила да премине през иглени уши, отколкото богаташ да влезе в Божието царство”(Матей 19:24). Богатството на заможния не може да оправдае този, който иска да открадне от него, защото всеки, който краде, понася справедливото осъждение от самия Бог.

Дълбоко, вътре в нас, усещаме, че не трябва да вземаме нещо, което не е наше. Нашата съвест е много чувствителна и ни предупреждава да не крадем нищо, голямо или малко. Трябва да изпитваме себе си внимателно и да проверим дали имаме нещо, което не е наше. Господ определено ще ти помогне да разпознаеш кое е твое, и кое е на някой друг, ако го помолиш да ти помогне да си спомниш за нещата, които не са твои. Също трябва да помолим Исус да ни даде кураж да върнем това, което не е наше незабавно. Трябва да помолим Бог и собствениците за прошка и освобождаване. Откраднатите неща ще повлияят на съвестта ни и ще унищожат взаимоотношението ни с Исус. На евангелизация в Африка хората били насърчени да върнат всичко, което били откраднали. В онзи момент присъстващите полицаи започнали да се смеят и да гледат с присмех един на друг, защото знаели, че всеки от тях е откраднал по нещо. Тези неща се случват навсякъде и да разпознаем греха си е специална благодат от Бог, да съжалим и да намразим греха, искрено да се покаяме, да го изповядаме и да върнем откраднатото. Винаги се обръщайте към Исус и Той ще ви помогне да поправит вредата, която сте нанесли. Бързо върнете всичко, което не ви принадлежи!


10.3 - Съвременната кражба

Нека да попитаме себе си: „ Какво е кражбата в наши дни?”. Не е само вземането на нещо, което не е наше, но и злоупотребите, отлагането и пилеенето на време, когато сме на работа. Всяка форма на измама е кражба. Продажбата на дефектни стоки, скъпо или евтино, е измама за купувача. Понякога стойността на стоката не е в правилна пропорция с цената. Подавнето на неточна информация на данъчната инспекция също е кражба. Има много начини за измама на работното място и в икономическите отношения. Ако не живеете в присъствието на святия Бог, вие сте в опасност от злоупотреби и съгрешаване срещу Бог и Неговите хора.

Този тест на съвестта също са прилага и за собствениците на земя, бизнес-управителите и други хора на високи позиции, когато се възползват от работниците и изискват много работа без да им плащат дължимото. Кражба е когато банките и лихварите искат високи лихвени преценти, но грях е също ако някой вземе кредит, когато знае, че няма да може да го върне. Има много начини за кражба, в тайна и на яве, и ако не обучим съвестта си в правотата на Святия дух, сме в опасност да изгубим праведността и спасението си чрез алчност за пари и завист за имущество. Павел ясно заявява: „Крадците и алчните... няма да наследят Божието царство”(1Коринтяни 6:10).

В съвременното ни общество кражбата е придобила различни форми. Някои хора използват служебния телефон за лични разговори; други вземат нещо, което виждат в магазин, без да платят за него; други просто отключват някой автомобил и го отмъкват; другу разпространяват лекарства без начислен данък, за да направят потребителите зависими от тях и след това ги принуждават да купуват лекарствата, за да задоволят пристрастяването си. Те карат пристрастените да крадат и да извършват други престъпления, за да им дадат парите. Влизането в чужди компютри и копирането на неплатен софтуер е съвременна форма на кражба, която афектира съвестта на мнозина.

Ако не приемем новото сърце, което Исус ни дава, отваряме сбе си за много изкушения. Трябва да се уверим, че печалбата на пари не е нашата най-висша цел в живота, защото иначе ставаме материалисти и губим радостта от Господа. Не забравяйте, че завистта и алчността са причините за всичкото зло. Всеки, който търси пари, променя отношението към живота си. Сърцето му се закоравява, любовта охладнява и всичко, което прави е задвижвано от желанието за пари. Парите ще станат целта на живота му и Бог повече няма да е в центъра.

Исус предпочете да живее като беден човек, вместо да падне в опасността на богатството. Той нямаше къде да положи глава. Юда, който предаде нашия Господ, беше крадец и отговаряше за съкровищницата(Йоан 12:6) и накрая се обеси.

Павел работеше усърдно с ръцете си. Той не искаше да бъде в товар на другите. Не само, че изкарваше прехраната си, но също помагаше и на другите, за да бъде Евангелието проповядвано.


10.4 - Работа и жертва

Много новоповярвали имат нужда да променят отношението си към парите и работата, защото просенето и чакането за помощ от другите не е благородно и не осигурява адекватен приход. Четвъртата молба в Господнята молитва е „Дай ни днес ежедневния хляб.”. Това означава, че ние с увереност се молим на нашия Небесен баща да ни даде добра работа и да ни благослови със здраве и издържливост за да я вършим, без значение през колко трудности може да преминем.

Ако истински живеем под Божията насока и работим усърдно, няма нужда да крадем или да живеем на чужд гръб, защото не само ще сме благословени да издържаме семействата си, но ще можем да помагаме и на нуждаещите се и да участваме в дарения за Господнето дело. По-благословено е да даваш, отколкото да получаваш(Деяния 20:35; Ефесяни 4:28; 1Солунци 4:11).

Веднъж Исус срещна богат младеж, който беше набожен и беше опазил всички десет заповеди. Господ го обичаше и искаше да го освободи от скритото робство. И Той му каза: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата;”(Матей 19:21). Младежът се наскърби, когат чу тези думи, защото беше богат. Той остави Исус. Парите бяха по-важни за него от Божия син. От време на време трябва да изпитваме себе си, за да проверим дали следваме Исус на първо място или се доверяваме на нашите притежания и депозити в банката(Марк 10:19; Лука 18:10). Исус иска да ни освободи от доверието в парите. Трябва да се уповаваме на Него жертвата да е основната цел в живота ни. Така, както нашия Господ пожертва себе си за мнозина, така и ние трябва да помагаме с радост по много практични начини. Бог иска да ни освободи от упованието в парите и да засили упованието ни в Него.

Членовете на ранната църква се обичаха един друг в духовно общение, докато с трепет очакваха второто идване не Исус Христос. Те продадоха имуществото си и живееха заедно от приходите. Доброволно служеха с любов един на друг. За разлика от комунизма, никой не е бил принуждаван да споделя нищо. Въпреки това ранната християнска църква не е поддържала тази социална система за дълго. Много християни обеднели, защото Христос не се върнал толкова скоро, колкото те очаквали. Когато гладът се разпространил по земята, те тежко пострадали от това. Дотогава Павел бил събрал дарения в забележителен размер от църквите в днешна Гърция и Турция, и ги занесъл в оригиналната църква в Ерусалим.

Павел променил значението и почитта на работата, когато заявил: „Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за човеци”(Колосяни 3:23). От тогава, всяка почтена работа е считана за поклонение пред Бога. Когато една майка се грижи за децата си или един работник мете улиците, или един пастор проповядва в неделя, това е пряко служение пред Бога. Трябва да изпитваме себе си и да се запитаме: „ На кого служим? На себе си ли служим, на семействата си, на работодателите, на държавата или живеем ли за Бог?” молитвата и работата заедно са тялото на християнския живот.


10.5 - Ислямът и имуществото

Ислямът потвърждава, че Създателят притежава всичко, което е направил. Одобрява факта, че всеки може да притежава нещата, които Бог му е поверил. Имуществото е дар от Бог за всеки, който се моли редовно и живее според ислямския закон. Ориенталецът на първо място не живее като изолиран, независим индивид, а като член на рода. Имуществото, петролните кладенци и водните извори са изцяло контролирани и притежавани от рода поколения наред. Семейството било безопасното убежище, към което възрастните, болните, сакатите и дори престъпниците се обръщат. До скоро в Близкия Изток нямаше много нужда от социална сигурност или застраховка на живота, но с развитието на съвременните технологии, рабониците в малките градове били изолирани благотворителните организации станали необходими.

Джамиите и ислямските фондации са спонсорирани от религиозния данък(закат) и даването на милостиня(садая). Това парично богатство е контролирано и похарчено без надзор от правителството, защото те са отпуснати по добродетел от религиозните наредби, като че ли те настилат пътя на мюсюлманина към ада. Ако някой построи джамия на земята, той се надява да придобие замък на небето.

Когато ислямът е просъществувал, раздаването на ценни военни трофеи на мюсюлманите-бойци, било сигурен начин да се спечелят тези, които все още не били сигурни дали да приемат исляма. Мохамед целенасочено следвал този метод, дори с враговете си, за да „накара сърцата им да свикнат с исляма”. Ако езичник не приемел исляма, той трябвало да бъде убит или поробен. Според Корана и ислямския закон, робите са собственост на мюсюлманите, а робините, които били на възраст за женене, на разположение на господарите си и техните родители трябвало да се съгласят с това. Търговията с роби процъфтяла за дълго в ислямския свят. Гражданска война избухнала в Америка, за да сложи край на търговията с роби там.


10.6 - Жестоки наказания в Шерията за крадците

Ислямът е задължен сурово да наказва крадците:дясната ръка на крадеца се отрязва ако е хванат да краде повече от определено количесто за първи път, а левият крак се отстранява при второто нарушение. Това намалило броя на кражбите в ислямските страни до определено ниво. Но въпреки, че страхът е основната мотивация за спазването на този закон, все още има чести кражи в Иран, Судан и други ислямски страни, където ръце и крака понякога се отстраняват публично. Комейни издал заповед да отрязват ръката на крадеца без анестезия/упойка. Илямския закон в Судан бил спрян за четири години,. По това време сто души с ампутирани ръце основали организация за тези, осакатени от закона. Те искали правителството да им плати обезщетение и пенсия, защото ръцете им били изрязани спрямо закон, който вече не съществувал. Тази група включвала около 24 мъже, които били и с ампутирани леви крака, защото откраднали отново. В списание „Судан днес” имало снимка на тези мъже, които държали остатъците от безмилостно ампутираните им ръце.

Жестоките наказания, според Шария, не правят крадеца по-добър, нито го променят, но го правят неспособен да работи и винаги го излагат на обществен позор. Помислете си какво би станало ако във всички страни по света ампутират дясната ръка на тези, които са откраднали. Колко човека ще останат с две ръце? Шарията не е приложима днес.


10.7 - По какъв начин Исус и последователите му обезкуражават кражбата?

Исус е подсигурил по-добър начин за победа над кражбата. Той не е отменил наказанията за кражба в нацията. Вместо това, Той е понесъл вечното наказание върху себе си, за да може Той да компенсира за всеки, който е откраднал. Поради нашата благодарност за Неговото страдание и жертва, ние не бихме докоснали нещо, което не е наше.

Духът на истината ни е освободил от духа на кражба. Той дава сила на обновеното ни сърце да се доверява на Бог, нашия Отец, за да можем да го помолим да ни даде добра работа, за да препечелим ежедневния си хляб точно както се молим в Господнята молитва. Не се предаваме на тревоги, защото сме сигурни, че нашият Небесен баща лично се грижи за нас и не ни оставя. Така, че следният стух се отнася до последователите на Христос: „Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има какво да отдели и на този, който е в нижда”(Ефесяни 4:28).

Исус е дал на последователите си ново сърце, в което смисления живот не се отразява в пари и вещи, но в духовния живот, чиято връзка е любовта и благодарността. Нашият Господ ни е освободил от скъперничество и завист. Той ни учи, че всеки богат човек се изправя срещу сериозно изкушение, което се опитва да го контролира. Така, че трябва да преосмислим харченето си и да сме отговорни пред Бог и себе си за всяка стотинка, която сме похарчили. Ние сме настойници над това, което ни е поверил.

Християнинът-вярващ гледа на бедните с любов и състрадание, и планира да им помогне, за да могат и те да станат отговорни за себе си и да се трудят честно и усърдно. Трябва да намерим мъдри начини да помогнем на нуждаещите се да си помогнат, освен ако не са с увреждане и не могат да работят. Всеки член на църквата е призован да участва в тази грижа. „Който знае да прави добро, а не го прави, съгрешава.”

Любовта към Бог не е първостепенното правило в живота на всеки християнин, а не страха от наказание. Великата жертва на кръста на Голгота, а не нашите собствени дела, е тази, която ще заличи греховете ни. Благодарим на Исус, че ни моивира да живеем правдиво, доволно и усърдно. Вместо да налага закони за имуществото и да иска даннъци, Исус променя сърцата и умовете на тези, които го следвар апоред Неговия принцип, който променя културите на всички епохи. „ Божият син не дойде, за да му бъде служено, но да служи, и да предаде живота си като откуп за мнозина”(Матей 20:28).

www.Waters-of-Life.net

Page last modified on March 23, 2015, at 11:58 AM | powered by PmWiki (pmwiki-2.3.3)