Mobile device - Print - Bottom

Previous Lesson -- Next Lesson

10. Как силните във вярата трябва да се отнасят към неочакваните проблеми (Римляни 15: 1-5)

---

РИМЛЯНИ 15:1-5
1 Обаче ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си. 2 Нека всеки от нас угажда на ближния си за негово добро, за негово назидание. 3 Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но както е писано: "Укорите на онези, които укоряваха Тебе, паднаха върху Мене." 4 Защото всичко, което е било писано отпреди, е било писано за наше поучение и чрез твърдостта и утехата от Писанията да имаме надежда. 5 А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви попримера на Христос Исус.

Павел знаеше обичаите, свързани с храната и напитките, които отдавна се бяха вкоренили в общността. Той се изправи срещу тези, които бяха силни и свободни от закона и се счете за един от тях. Но той скоро ограничи собствената си свобода, като каза, че тези, които са силни и зрели са длъжни да носят слабостите на новоповярвалите, докато напълно повярват в Христос. Не трябва да живеем така както е добре единствено за нас, но да живее, за да угаждаме и на новоповярвалите, които не са сигурни във всички неща. Живеейки за тях и тяхното възрастяване във вярата е по-важно от това да живеем, за да задоволяваме собствените си желания.

Този принцип разчупва духа на егоизъм в църквата. Ние не планираме нашия живот, нашите дела и нашите възможности спрямо нашите мечти, но служим на Исус и тези, които са слаби във вярата, защото фокуса на нашето мислене не е "аз" (егото), но Исус и неговата църква. Исус не живя за себе си, но той остави славата Си и стана човек. Той понесе обвиненията, обидите и страданията, за да спаси света и най-накрая умря за всички, презрян, сякаш беше престъпник, за да спаси дори престъпниците и да ги назидава.

Исус живя според Библията; живот на смирение, кротост и необикновено търпение. Той взе от книгите на Стария завет ръководство и власт за своето служение. Онзи, който желае да служи в църквата или сред тези, които отхвърлят Христос трябва да бъде дълбоко вкоренен в Божието слово, тъй като в противен случай ще изгуби силата и радостта от своето служение.

Павел обобщи дългите си изследвания по тези въпроси в твърдението, че Бог е Бог на търпението и утехата (Римляни 15: 5). Самият Творец се нуждае от дълго- търпение, за да понесе егоистичните, упорити хора. Той намира утеха само в своя син Исус, в Когото задоволството му пребъдва. По тази причина Павел насочва молитвите в Рим към духа на търпение и утеха, за да може да даде на църквата единството, което не идва от вярващите, но само от Христос, защото само чрез мислите на църквата са обединени. Няма успех или единство в църквата освен това, което идва директно чрез Христос. Тогава всички участват заедно в хвалението и се убеждават в това, че Всемогъщият, Съдията и Създателят на Вселената е Баща на нашия Господ Исус Христос.

Самият Исус ни помири със Святия Господ чрез неговите страдания и смърт. Той ни купи, чрез Неговото възкресение от мъртвите и възнесението му на небето, осиновление и второ духовно раждане, за да можем да се радваме и да прославим Бащата на Исус Христос и като наш милостив Баща. Както Той и Сина Му са съвършено духовно единство, така и членовете на църквата трябва да се свържат с Исус в едно неделимо единство.

МОЛИТВА: O небесен Татко, прославяме те, защото нашият Господ Исус разкри твоето бащинство към нас, помири ни с теб и ни свърза с твоя Свят Дух в единството на твоята любов. Нека тази любов сътвори съвършено духовно единство в нашите църкви, въпреки различните мнения сред вярващите.

ВЪПРОС:

91. Какво на практика означават стиховете в Римляни 15: 5-6?

Mobile device - Print - Top