Mobile device - Print - Bottom

Previous Lesson -- Next Lesson

д) Привилегията на евреите не ги спаси от гнева (Римляни 3:1-8)

---

РИМЛЯНИ 3:1-5
1 Тогава какво предимство има юдеинът? Или каква полза има от обрязването? 2 Голямо е предимството във всяко отношение, но първо, защото на юдеите се повериха Божествените Писания. 3 Понеже, ако някои бяха без вяра, какво от това? Тяхното безверие ще унищожи ли Божията вярност? 4 Да не бъде! Но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: „ За да се оправдаеш в думите си и да победиш, когато се съдиш.” 5 Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато се гневи (по човешки говоря)?

Преди Павел да напише посланието до Римляните, е имало няколко въпроса сред членовете на църквата. Вярващите от нееврейски(езически) произход не са считали юдеите за много привилегировани и почетени. Затова са били доволни когато Павел потвърждава, че Законът и обрязването ще осъдят хората на стария завет.

От друга страна, християните от еврейски произход, които се придържат към Закона, поставят темата за праведността чрез вяра под въпрос. Те не са били доволни от разясненията на Павел, тъй като той нарушава привилегиите им от Закона и завета.

Павел знаеше за различните начини на мислене чрез мисионерските си пътувания и предварително отговаря на въпросите им в посланието до Римляните. Той допуска, че накой му казва нещо подобно: „Апостол Павел, прав си, юдеите не са по-велики от нас” и Павел с усмивка отговаря: „Скъпи мой братко, в грешка си, защото евреите все още имат огромна привилегия. Нито расата им, нито гените, нито народността са нещо. Единствената им привилегия е Божието слово поставено в ръцете им. Това откровени ще остане тяхна гордост и отговорност завинаги.”

Тогава Павел предполага, че друг възразява: „Но те не бяха вярни и пазители на Закона на завета.” И Павел отговаря на това сериозно обвинение казвайки: „ Мислите ли, че вината на човек анулира обещанията и верността на Господа? Бог не е колеблив, нито лъже. Неговото слово е вечната истина и основата на вселената. Благодатта на Господа, пред безверието на човека, е вярна и вечна. Ако Бог направи Стария завет невалиден, поради греховете на хората му, нямаше да има продължение на новия завет. Всъщност, ние в новия завет грешим повече от хората в стария, сравнено с значителните дарби, които са ни дадени. Ето защо, не гредим надеждата си на очевидното ни бъдеще, или мечтан успех, но само на благодатта на Бог. признаваме, че сме лъжци и неверни както всички хора и свидетелстваме, че само Бог е истинен и верен. Неговата вярност и неговите обещания никога не отпадат.”

РИМЛЯНИ 3:6-8
6 Да не бъде! Понеже тогава, как ще съди Бог света? 7 Обаче, казваш ти, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Негова слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник? 8 И защо да не вършим зло, за да дойде добро (както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим)? На такива осъждането е справедливо.

Както Павел наблегна на нашата надежда, която е изградена на Божията вярност, той чу в духа си зли гласове, викайки с обида: „Как може Бог да остане праведен ако неговата вярност и благодат са разкрити чрез греховете ни? Не е ли несправедливо Бог да наказва греха и неверието ни когато вселенската вина и поквара на човека е повод за разкриването на великата му вярност? Тогава, нека грешим, за да го прославим!”

Павел не замлъкна пред това сериозно обвинение, но той го изясни и задълбочи чрез възражения и изясни, че той не ги е поставил като апостол, но като обикновен човек. Той каза: „Наистина ако верността на Бога е открита чрез нашата неправда, не би било справедливо Бог да бъде Съдия на света; и ако лъжите ни подкрепят неговата истина, той няма да има право да съди света. Тогава, би било добре за нас да грешим за случая, за да прославим доброто.”

Павел не даде в тези негативни дискусии отговор на оригиналния въпрос, но наблегна, изясни и разви злия дух в питащите, за да вземе предварително всички аргументи от съперниците си. Тогава обобщи отговора си в две изречения: Първо: „Да не бъде!”, което в гръцкия текст означава „Тези мисли не произлизат от мен”. Въобще не се съгласявам с това и Бог е мой свидетел, че не приемам такова богохулство в сърцето си. И второ, той казва, че Божието осъждение ще падне върху богохулниците и те няма да могат да избягат от гнева му, защото той ще ги унищожи незабавно. От този апостолски стил, откриваме, че понякога сме с враговете на Христос н ниво, където трябва да спрем всички спорове и въпроси, за да не влезем в богохулство. Тогава трябва да имаме куража да прекратим спора и да представим хората пред Бога и неговия славен съд.

МОЛИТВА: О святи Боже, прости ни непокорните ни въпроси. Благодарим ти за търпението, защото не ни разрушаваш поради нашите престъпления и невежество, но искаш да чуваме от словото ти и да откликнем на Святия дух. Премахни от нас всички враждебни въпроси срещу твоя план на любов и ни пази в хармония с твоята воля. О Господи, не искаме да бъдем деца на непокорството. Така че, научи ни на смирението на твоя син и ни изпълни с мъдростта на твоите апостоли, за да не говорим с човешка логика, но да търсим твоята насока във всички наши дела.

ВЪПРОС:

25. Какви са основните спорни въпроси в посланието Римляни и кои са техните отговори?

Mobile device - Print - Top