Previous Lesson -- Next Lesson
РИМЛЯНИ - Господ е наш правдата
Изследвания в писмото на Павел до римляните
ЧАСТ 2 - Божията правда Е НЕПОКЛАТИМА дори и след ЗАКОРАВЯВАНЕТО на синовете на Яков, Божийте избрани (Римляни 9:01 - 11:36)
4. Божията правда се придобива само чрез вяра, а не чрез спазването на закона (Римляните 9:30-10:21)
в) Огромната необходимост от свидетелството на Евангелието сред децата на Яков (Римляни 10: 9-15)
РИМЛЯНИ 10:9-15
9 Защото ако изповядаш с устата си,че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. 10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява. 11 Защото Писанието казва: "Никой, който вярва в Него, няма да се посрами." 12 Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. 13 Защото "всеки, който призове Господнето име, ще се спаси". 14 Как обаче ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: "Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!"
Апостол Павел започва да пристъпва към духовната битка с християнската църква от еврейски произход в Рим. Той им обясни, че проповядването има стъпки и различни елементи. Истинската вяра започва в сърцето, защото човек вярва със сърцето си. Тази вяра означава, че вярващият е изцяло и близко свързан с този, в когото вярва.
В допълнение към вярата, трябва да има изговорено свидетелство, защото истината трябва да отхвърли тъмнината. Вярата и свидетелството са свързани заедно. Свидетелството говори за вярата, така че, от една страна, слушателите да могат да разбират и от друга страна, самият свидетел може да придобие по-голяма сигурност в собствената си вяра.
Гаранцията за вярата, която самият Павел и други свидетели на Христос представят, има някои принципи и доктрини:
- Исус е Господ. Той е притежава Вселената и цялата власт е дадена на него. Давид свидетелства ясно: Господ рече на моя Господ: "Седи отдясно Ми, докато положа враговете ти за твое подножие" (Псалм 110: 1). Апостол Йоан описва подробно Агнецът Божий седнал на трона (Откровение 5: 1-14); и Павел свидетелства за Разпънатия, който възкръсна от мъртвите, и че в името на Исус всяко коляно ще се преклони на небето, на земята, под земята и всеки език ще изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бог Отец (Филипяни 2: 5-11).
Изразът "Исус е Господ" е гръбнакът на християнската вяра. Това означава, че Исус Христос е истински Бог в единството на Светата Троица. Той живее и царува в пълна хармония със своя небесен Отец.
- Прославянето на Христос се основава на факта, че светият Бог Го възкреси, който е бил разпнат и мъртъв премина от смърт към живот. Възкресението на Христос е вторият стълб на християнската вяра; Защото, ако Човешкият Син не беше възкръснал наистина, тялото би изгнило напълно. Но той се надигна от гроба си и се минаваше през скали и стени с духовното си тяло. Исус е жив, докато всички от основателите на други религии са мъртви и с изгнили тела. Възкресението на Христос е доказателство за неговата святост, победата му, силата му и пълното спасение, което носи.
- Който вярва тези факти в сърцето си и свидетелства това, в което той е истински убеден, е спасен. Тази увереност води вярващите да свидетелстват смело и с радост, че Исус е Победителят. Този, който се уповава на Христос и разчита на него, никога няма да се провали.
- Поради тази нарастваща увереност, Павел казва, че този, който вярва в Господ Исус Христос е оправдан от святия Бог, освободен от всичките грехове, оправдан за последния съд и прието за член в духовното семейството на Бога. С една дума, вярващия се свързва здраво и завинаги с Исус. Пълно спасение и оправдание се постигат чрез свидетелството на вярата му, че той е оправдан грешник, приет от Бога. Свидетелството не е причина за спасение, защото истинското оправдание се постига само чрез вяра. По-скоро, свидетелството осъзнава и задълбочава такова оправдание, за да може неговото спасение да бъде осъзнато. Оправданието и спасението са получени от Христос и са придобити чрез свидетелството на вярващия за спасението на неговия Господ.
- След този признак на вяра в Новия Завет и оправданието постигнато само по благодат, Павел има ясно послание: няма разлика между юдеин и християнин, ако и двамата вярват в Христос и са били обновени чрез неговата благодат. Има само един Господ, един Спасител и Изкупител и за двамата. Евреите не са спасени от Авраам или Моисей, а само от Исус. Спасението на Христос, неговата сила, живота и любовта се отнасят до юдеи и християни по един и същ начин. Няма друг разпнат човек, който се е отдал като изкупление за всички, освен на благородният Божий Агнец, който взе греха на света.
- Павел ясно заявява, че Исус е богат и той прави всички онези, които поискат от Него, партньори в негвите духовни богатства (Римляни 10: 12-13). Той дава Святия Си Дух, Неговата божествена сила и вечна любов, на всеки, който се моли за него, изливайки сърцето си пред живия Исус Христос лично, без да се прибягва до светиите или до Дева Мария. Без твоята молитва за спасение, освещение и изкупление, нищо не се случва в теб. Благодатта е на разположение на всички, но ние трябва да я потърсим (Йоил 3: 5). Чрез молитва ние чуваме гласа на Светия Дух да вика: "Авва, Отче" (Римляни 8: 15-16).
РИМЛЯНИ 10:15-16
15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: "Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!" 16 Но не всички послушаха благовестието; защото Исая казва: "Господи, кой е повярвал в известеното от нас?"
Този дух ни учи да изповядваме греховете си на Божия Агнец и да му благодарим за смъртта му, възкресението и готовността му да ни спаси от идещия гняв на Бога.
Молещият се в нас дух не трябва да бъде егоист. Който вярва в Христос се моли не само за себе си, но и за всички онези, които Духа поставя пред него. В началото на християнството синовете на Яков се молели по този начин за тези, които се бяха заблудили между народите; и по същия начин, ние също трябва да се молим днес и за евреите, и за мюсюлманите. Подбудата на Духа е да има движение на проповядване,произтичащо от Агнеца на самия Бог (Деяния 1: 8; Откровение 5: 6).
- Апостол Павел обяснява на вярващите в Христос от синовете на Яков в Рим как да разпространяват евангелието, как да преодолеят чувството им за избрани хора и как Святият Дух ги кара да работят разумно.
Как Господ призовава неверниците, ако те не вярват в него? Как да вярват в него, ако не са чували за него с подробности? Как да чуят за него, без верен проповедник? Как проповедникът проповядва, ако той не е бил изпратен от Христос? Не само неверниците са обвиняеми, но и тези, които не са им казали истината за спасението, които самите те са преживели. Павел въздъхва, отнасяйки се до Господното слово към Исая: Колко са прекрасни върху планините краката на онзи, който благовества, който проповядва мир! Който благовества добро, който проповядва спасение! Който казва на Сион: Твоят Бог царува! (Исая 52: 7).
Тази добра новина според Павел съдържа изповед, че Исус живее и царува, и че Неговото спасение се разпространява. Божието царство в Исус Христос е причина за радост на вярващия. Така че, който е радостен днес, вярвайки, че Христос царува и надделява? Всички ли сме станали мързеливи и уморени в нашата вяра? Кой вярва днес в отговора на молбата, "Да дойде Твоето царство", и казва: "Да, Господи, нека дойде Твоето царство в моята страна"?
МОЛИТВА: O небесен Отче, покланяме ти се, защото възкреси Исус на небет, и го направи Господ на господарите и Цар на царете. Помогни ни да признаем, публично и мъдро, неговото възкресение от мъртвите и че той седи с теб, за да може искрата на вечния живот да влезе в сърцата на много слушатели.
ВЪПРОСИ:
- Каква е връзката между вярата и свидетелството?
- Как вярата и свидетелството правят постепенен напредък според апостол Павел?