Home
Links
Bible Versions
Contact
About us
Impressum
Site Map


WoL AUDIO
WoL CHILDREN


Bible Treasures
Doctrines of Bible
Key Bible Verses


Afrikaans
አማርኛ
عربي
Azərbaycanca
Bahasa Indones.
Basa Jawa
Basa Sunda
Baoulé
বাংলা
Български
Cebuano
Dagbani
Dan
Dioula
Deutsch
Ελληνικά
English
Ewe
Español
فارسی
Français
Gjuha shqipe
հայերեն
한국어
Hausa/هَوُسَا
עברית
हिन्दी
Igbo
ქართული
Kirundi
Kiswahili
Кыргызча
Lingála
മലയാളം
Mëranaw
မြန်မာဘာသာ
नेपाली
日本語
O‘zbek
Peul
Polski
Português
Русский
Srpski/Српски
Soomaaliga
தமிழ்
తెలుగు
ไทย
Tiếng Việt
Türkçe
Twi
Українська
اردو
Uyghur/ئۇيغۇرچه
Wolof
ייִדיש
Yorùbá
中文


ગુજરાતી
Latina
Magyar
Norsk

Home -- Bulgarian -- Romans - 049 (Paul’s Anxiety for his Lost People)
This page in: -- Afrikaans -- Arabic -- Armenian-- Azeri-- Bengali -- BULGARIAN -- Cebuano -- Chinese -- English -- French -- Georgian -- Greek -- Hausa -- Hebrew -- Hindi -- Igbo -- Indonesian -- Javanese -- Kiswahili -- Malayalam -- Polish -- Portuguese -- Russian -- Serbian -- Somali -- Spanish -- Tamil -- Telugu -- Turkish -- Urdu? -- Yiddish -- Yoruba

Previous Lesson -- Next Lesson

РИМЛЯНИ - Господ е наш правдата
Изследвания в писмото на Павел до римляните
ЧАСТ 2 - Божията правда Е НЕПОКЛАТИМА дори и след ЗАКОРАВЯВАНЕТО на синовете на Яков, Божийте избрани (Римляни 9:01 - 11:36)

1. Безпокойството на Павел за изгубения народ (Римляни 9:01-03)


РИМЛЯНИ 9:1-3
1 Казвам истината в Христос, не лъжа и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух, 2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. 3 Защото бих желал сам аз да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът,

Апостол Павел започва своето обяснение на ситуацията за закоравяването на евреите, хората му, със странни думи: "Аз говоря истината в Христос". Той не представя философия или лични мнения, но говори от горчив опит след преминаването на страдания, които не са дошли от него, но чрез постоянство му в Христос. Той не споделя собствените си убеждения с нас, а по-скоро Исус говори чрез него, защото Господ е духовен глава, и неговите последователи са духовното си тяло и движещите се членове.

Павел потвърждава пред читателите на това послание, че изповедта му е искрена с думите: " и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух,". Христос е Спасител, в когото Духът на истината работи. Този дух не позволява лъжата, преиначаването, укриването или въображение, но подсказва и води последователите на Христос да бъдат свидетели на истината и техните думи да са истинни.

Съвестта на Апостола става негов духовен компас. Той не помръдна отделно водена от емоциите си, тъй като сърцето му е било подновено и предадено на посоката на Светия Дух. Този божествен Дух потвърждава неговата спокойна съвест и неговите кристално ясни думи. По този начин, неговото свидетелство е вярно във всеки смисъл.

Какво тогава е свидетелствал Павел след това дълго изявление?

Той свидетелства за дълбоката му скръб за непокорния народ. Апостолът беше толкова силно наскърбен за своите възлюбени роднини и познати, че чувствата му на скръб не го оставиха.

Тази голяма скръб, поради нарастващото духовно закоравяване на народа му, се засели в сърцето му и не го остави. Сърцето му се смути, че толкова много от неговите хора са духовно слепи и не можеха да прозрат духовните истини, които са разкрити към тях. Поради това, апостолът искаше да ги спаси, но те не искаха да бъдат спасени, защото се считаха за праведни и следователно не се нуждаят от спасението, за което Павел говори.

Скръбта на Павел стигна толкова далеч, че той беше готов да понесе наказанието на народа си, ако това можеше да се окаже средство за тяхното спасение. Неговата любов към народа му е беше толкова силна, че той бе готов да бъде отхвърлен от Исус, неговият спасител, ако това можеше да бъде от полза за тях.

Павел гледаше на изгубените хора като свое семейство и род. Той ги считаше за роднини, тъй като те са бяха произлезли от едни и същи предци. Той беше готов да направи и да даде всичко, за да ги спаси от гнева на Бога.

МОЛИТВА: O Господи Исусе Христе, Ти плака за Ерусалим (Лука 19:41) и страда поради непокорството и закоравяването на твоите хора, но ти им прости греховете на кръста, когато се молеше: "Отче, прости им, защото те не знаят какво правят "(Лука 23:34). Помогнете ни, Господи, да обичаме нашите хора, да страдаме заради тяхното неверие и да се молим за тях, както и за синовете на Яков, за да могат да се покаят искрено да те разпознаят и да те приемат. Амин.

ВЪПРОСИ:

  1. Каква е била причината за дълбока скръб на Павел?
  2. Каква беше готов Павел да пожертва за спасението на своя народ?

www.Waters-of-Life.net

Page last modified on October 26, 2015, at 04:08 AM | powered by PmWiki (pmwiki-2.3.3)