Next Lesson

ВЪВЕДЕНИЕ

Въведение към посланието до Римляните

Един от най-великите дарове на Христос, нашия Господ, който беше възкресен от мъртвите, към църквата си, е посланието до Римляните, което Павел, Божий посланик, написа.

Причината и целта на посланието

По онова време апостолът на езичниците завършва своето проповядване и пътувания в Мала Азия и гръцките региони. По време на тези мисионерски пътувания той основава живи църкви в големите градове, укрепява вярващите в служене и любов, и поставя старейшини, свещеници и епископа за църковните членове. Той установява, че службата му в източното Средиземноморие е приключила. Така че той отива на запад за да установи Божието царство във Франция и Испания (Римляни 22-24).

В съгласие с тези планове, той написва известното послание до членовете на църквата в Рим, за да насърчи тяхната увереност в него, ясно подчертавайки, че той е апостол на Христос на всички езичници чрез внимателно, редовно изучаване на Евангелието, което му е поверено. Той са опитва да докосне сърцата им, за да могат и те да участват в неговото мисионерско пътуване на запад, както църквата в Антиохия, Сирия, с преданите си молитви, подкрепя неговите пътувания, проповядване и страдания. По тази причина посланието до Римляните съдържа уводно изучаване, с намерението да убеди църквата да се затвърди в истинската вяра и да е приготви да проповядва на света чрез пряко участие в работата.

Кой е основал църквата в Рим?

Нито Павел, нито Петър, нито някой друг апостол или добре-познат старейшина е основал църквата в Рим. Това е станало чрез римски пилигрими, които се появили в святата земя на Петдесятница, където Христос излива Святия дух върху молещите се хора. Езиците им пили изпълнени с великите неща на Всемогъщия и следвайки това, те се върнали в големия град и свидетелствали за своята среща със Всемогъщия, които бил разпънат. Те говорили със своите еврейски и нееврейски приятели за спасението и така основали домашни групи за изучаване на пророчествата от Стария завет относно Христос.

По време на своите пътувания до Азия и Гърция, апостол Павел постоянно среща вярващи от Рим, особено във времето когато евреите били прогонени от Рим, по времето на Клавдий Цезар, 54г.сл.Хр. (Деяния 18:2). Павел е искал лично да се запознае с църквата в Рим и да им предаде дарбите на Святия дух, който работи е него. Той не счел, че дълъг престой в столицата на света бил необходим, тъй като намерил жива, независима църква. Той по-скоро искал да продължи общението с тези братя в Господа и да разпространява Евангелието в затворените региони.

Кой е написал посланието? Кога? И къде?

Апостол Павел написва посланието през 58г.сл.Хр. по време на своя престой в Коринт, в дома на Гай, в което обобщил духовните се преживявания и апостолски поучения. Никой друг не може да пише така, както Павел го прави, защото живият, славен Христос лично му се яви, когато Павел, в своята ревност за закона, яростно гонеше християните в Дамаск. И когато ярката, божествена светлина го заслепи, той разбра великата истина, че е презреният Исус от Назарет е жив и че той е Господ на славата, който наистина беше оставил гроба празен след своето възкресение. Исус победи смъртта и беше истински възкресен, доказвайки, че той е Всемогъщия, който има контрол над всичко. Тогава Павел разбра, че Божия син не е осъдил или унищожил своя преследвач, но е имал милост над него и го е призовал за мисионерското дело, не защото той самият е достоен, а поради Божията благодат. Ето защо разпаления, религиозен Павел беше пречупен и изпаднал. Той повярва в благодатта на Бог и в същността на новата праведност. Той не разчиташе вече на човешките си дела според закона. Вместо това той отпътува и стана служител на божествената любов на Христос, призовавайки всички подмамени и покварени да приемат помирението с Бога.

Кои са основните теми в посланието?

Павел е искал да изясни религиозната промяна за всеки член от църквата в Рим. Отново, по тази причина, той не е написал книга на красив, чист език или дълга, методологическа дискусия. По-скоро той написва послание с яснота и точност, и отговаря на въпросите, които е очаквал, че ще бъде попитан от евреите и римляните. Павел диктува своето послание на Тертий, негов брат в Господа, виждайки в духа си онези, на които пише. На едно място той се отнася до новоповярвалите, заемайки се с тяхната плиткост с чистата Божия святост. След това пише на онези, които са съкрушени, и им дава надежда за оправдание в Христос, който е единствената надежда за човеците. Павел също се занимава с горделивите книжници и разчупва тяхната себеправедност, излагайки на показ тяхната поквара и пълен провал, и как се отдават на истинската вяра в смирение, служейки на Божията любов, в покорство към Святия дух. Следователно в своето послание, апостолът свързва действителното проповядване с обикновеното спокойно поучение. Той не адресира само определен кръг хора, но всички видове слушатели; езичниците и евреите, млади и стари, учени и неучени, робите и свободните, мъже и жени. Посланието до Римляните и до днес е едно от главните поучения в християнството, както доктор Мартин Лутер твърди: „Тази книга е основната част на Новия завет и най-чистото евангелие, което си заслужава да бъде наизустено от всеки християнин, и усвоено всеки ден като духовно съкровище за душата, защото изобилно откриваме в това послание онова, което един вярващ трябва да знае: Законът и Евангелието, грехът и осъждението, благодатта и вярата, праведността и истината, Христос и Бог, добрите дела и любовта, надеждата и кръстът. Също научаваме как да се отнасяме със всеки човек, без значение колко лицемерно набожен или грешен, силен или слаб, дружелюбен или отблъскващ би могъл да бъде той; и също как да се отнасяме със себе си. Поради тези причини предлагам всички християни да се обучават спрямо него.”

Скъпи читателю и брат, и сестра в Господа,ако търсиш подробно изучаване и прилагане на вярата, размишлявай над посланието до Римляните и го изучавай внимателно. То е като Божий университет, който е изпълнен със знание, сила и дух. Тогава Христос ще те освободи от високомерието и самоувереността, и ще установи съвършената си праведност в теб, за да станеш мощен служител в практикуването на божествената любов и да растеш във вярата ден след ден.

Анализ на посланието до Римляните

Римляни 1:1-17 -- идентичността на писателя изявена на църквата в Рим; апостолско благословение; представяне на Божията праведност като основна тема на посланието.

ЧАСТ 1- БОЖИЯТА ПРАВЕДНОСТ НИ ОПРАВДАВА

Римляни 1:18 - 3:23 -- всички сме грешни и Бог със сигурност би ни осъдил според закона, който разчупва сантименталността на нашата гордост.

Римляни 3:24 - 4:25 -- Бог даром ще оправдае всички хора чрез изкупителното дела на Христос, ако те вярват в Него.

Римляни 5:01 - 8:39 -- Божият дух обитава във вярващите и им дава надежда и победа над греха, и те вървят в силата на Святия дух, свободни от закона.

ЧАСТ 2- БОЖИЯТА ПРАВЕНОСТ ПРЕЗ ИСТОРИЯТА

Римляни 9:01 - 11:36 -- Бог продължава да е праведен, въпреки отказа на благодат от старозаветните хора.

ЧАСТ 3- БОЖИЯТА ПРАВЕДНОСТ НА ПРАКТИКА

Римляни 12:01 - 16:27 -- истинската вяра променя поведението и живота ни в дела на любов и взаимно покорство.

Това не е лесно послание за изучаване; то изисква внимателно изследване, молитви и дълбоки размишления, за да може да се насладите на неговите благословения, искрено да се покаете, да обновите ума си и пред вас да се открие нов хоризонт за живот в Христос. Това послание не е довело римляните до духовен застой, но ги подготвя за проповядване в техните обкръжения и в другите страни, и така Христос те кани да бъдеш изпълнен с Неговата благодат, за да може да те изпрати, заедно с твоите праведни братя, да те изпрати до хората, които са без надежда и любов. Слушай, моли се и отиди.

ВЪПРОСИ:

1. Каква е причината и какъв е края на посланието Римляни?
2. Кой е основал църквата в Рим?
3. Кой е написал посланието? Къде? И кога?
4. Какви стилове е използвал Павел в посланието си?
5. Кои са основните черти на посланието?