Mobile device - Print - Bottom

Previous Lesson -- Next Lesson

02 - Въведение към десетте заповеди: Бог разкрива себе си

---

---

ИЗХОД 20:2
'Аз съм Еова, твояат Бог, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството.'

Десетте заповеди не натрапват на хората легалистична система от правила или сложни догми, разкрити от ангел. По-скоро самият Бог говори чрез тях на хората. Творецът се приближава до своето творение и Святият се доближава до своите грешни хора.

02.1 - Личността на Бог

Първата дума от десетте божии заповеди е думата „Аз“. Живият Бог говори на нас като личност, а не като неясен дух или някакъв вид плашещ гръм , чут в далечината. Неговият език е лесе за раздиране. Той иска да установи лично, залужаващо доверие взаимоотношение. Той общува с нас чрез своята благодат, не чрез закон или гняв. Каква привилегия е за нас, че той се обръща към нас със милост и любов! Човек може да се опитва да се противи на Всемогъщия Бог и да се отдръпне от неговата доброта. Въпреки това, Бог ни вижда където и да сме. Ние винаги сме в неговото присъствие. Ето защо е добре всеки мъдеър човек да откликне на неговите думи. Фактът, че той казва “Аз“, означава, че ние сме издигнати до ниво „ти“ и можем да говорим с него като същества със самоличност. От всичко това ни става ясно, отвъд всяка сянка на съмнение, че самият Бог, този който поддържа всичко, вечносъщият Съдия, ни говори лично. Ето защо, нека го слушаме с внимание и да изпълняваме неговото слово с радост и трепет.

02.2 - Съществуването на Бог

Бог ни разкрива своята същност, когато ни казва „Аз съм“. Как тогава хората могат да твърдят, че няма Бог? Всички атеистични твърдения напълно се пречупват пред това свидетелство на Бог, тъй като „Аз съм“ е причината ние да съществуваме. Бог е тук! Всичко друго ще премине, ще изтлее, но само Той е вечен. Човекът отново се опитва да се противи на Бога , както като на огромна планина. Но истината не се основава на това, което човек казва за Бог или на това, което учените пишат за него. Той е истината и той изпълва цялата вселена. Някой хора бяха отрекли това още преди 3 000 години, по времето на цар Давид, и тяхното становище било, че няма Бог.(Псалм 14). И така, псалмистът ги нарича безумци, защото те бяха пренебрегнали реалността и не бяха видели Него, който държи и поддържа цялата вселена. Въпреки това, невярващите живеехе в своя грях без никаква съвест.

Божието свидетелство за самия него опровергава основата, но която будизмът се гради. Нирвана, с поучението за себеотричането и умъртвяването на всякакви желения за да се позволи на душата да се абсорбира от голямото нищо, не е истинска. Бог иска хората да живеят. Той е жив и свидетелства „Аз съм“. Фактът, че той е там дава смисъл и цел на нашият живот. Той иска ние да живеем, така както и живее. Неговата цел не е да се превърнем в изчезнал вид.

Божието свидетелство също така умъртвява всички материалистични догми. Само един недалновиден човек може да отрече реалността на духовния свят. Всъщност той е като камък, който остава на земята, докато еда птица може да се рее в небесата. Господ е жив и той ти говори. Той говори дори и на материалистите, на атеистите и на комунистите за да може всеки да преклони ухото си към Него и да стане мъдър. Ако някой отказва да слуша и закоравява сърцето си, той ще бъде като слепец, който казва , че няма слънце, защото не може да го види.

02.3 - Кой е Еова?

Бог каза на Мойсей: „АЗ СЪМ ГОСПОД“. „АЗ СЪМ КОЙТО СЪМ“ е буквален превод на еврейския текст в Изход3:14. Това изразява Божието реално, вечносъщо, безусловно, независимо съществуване. Бог съществува по начин, по който нищо и никой не може да се сравни. Той не се променя и това е основата на нашата вяра и крайъгълният камък на спасението. Въпреки нашата ограниченост и греховност, непроменимият Бог остава верен към нас. Ние можем да се върнем при него поради неговата вярност към нас. Дори когато краят на света дойде, Бог ни утешава: „Небето и Земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат“(Матей 24:35).

Бог, в неговия суверенитет, обхваща всичко: Той е всезнаещ, всевиждащ, всеприсъстващ и всемъдър. Ако всички врати са затворени, Той ни дава изходен път. Той разбира нашите чувства и мисли. Той не иска да падаме в нозете му със страх и ужас. Вместо това той поставя в нас дълбока надежда и увереност. Той ни говори, за да можем да издигнем очи към него, изпълнени с упование в него. Той иска да бъде Господ в нашия живот. Нека никой не скрива лицето си от нашия търпелив Бог, защото той чака нашия отговор! Когато някой се върне при своя Създател, той откликва на Неговата милостива любов. Когато Бог казва „Аз съм Господ“, Той също потвърждава, че той е единствения Господ, освен него няма никой друг. Всички други духове и богове са безсмислени и суетни.

В наше време, когато духовете и мистериозните учения са превърнати в модерни религий, обладаните от духове са освободени само когато се доверят на единствения, истински Бог. Днес агностицизмът намалява и хората преминават в другата крайност- влючват се в окултни практитки и са вързани от зли духове. Тяхната пропаганда е навсякъде- радио, телевизия и вестници.

В евангелията Исус казва: „Аз съм оня“, което е израз не десетте божий заповеди. Казвайки това, Исус потвърждава, че той е Господ и причината за добрата вест, която ангелите донесоха до овчарите във Витлеем. Исус продължава и казва „Аз съм хлябът на живота“, „Аз съм светлината на света“, „Аз съм вратата“, „Аз съм пътя, истината и живота“. Исус също каза: „Аз съм Цар“, „Аз съм началото и края“. От тогава неговите последователи изповядват без колебание „Исус е Господ“. Той никога не се променя и Той ни спасява от всеки грях. Той утвърждава своята власт и авторитет, когато възкръсна от смъртта. От тогава десетте божий заповеди имат утешителен зов към нас „Аз съм Господът.“

Мойсей е нямал никаква представа за въплъщението на идващия Господ. Но 1 350 години преди раждането на Исус, той получава слово на откровение, с което Бог идентифицира себе си „Аз съм Годподът, твоя Бог.“

02.4 - Кой е Бог?

На еврейски името на Бог е „Елохим“, което се превежда на арабски като „Аллах“. „Елохим“ може да се прочете като „Елох-им“, докато Аллах е „Ал-ел-ху“. „Ал“ е определителен член „-ът“. „Ел“ е оригиналното име на Бог от Семицките култури и означава „сила“. Исус изповяда основното значение на името „Ел“ и го утвърди когато свидетелства за себе си, „Отсега нататък ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Силата“(Матей26:64). Думите „-им“ и „-ху“ са надставки. Еврейското „-им“ означава, че има възможност за множествено число, т.е повече от един, докато „-ху“ на арабски е единствено и само за единствено число, т.е сама за един. По този начин святото триединство е елиминирани и премахнато от „Аллах“, докато „Елохим“ позволява наличието на триединен Бог.

Вечният Господ не е само Всезнаещият, Всемъдърият, Всеприсъстващият, но той е също и Всемогъщият. Той е единстве-ната сила в света, която изгражда, чрез неговото мощно слово, Той сътвори цялата вселена от нищото. Той е търпелив към всички. Нашият Господ не е разрушителен, бог-тиранин, който спасява, когото си пожелае, а другите подвежда в неправилния път.(Сурас ал-Фатир 35:8 и ал-Муддатхир 74:31). Точно обратното, нашият Бог иска „да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“(1 Тимотей 2:4).

В Стария завет има хора, чиито имена и държави са свързани с името „Ел“. Техните деца били наименувани Самуил, Илия, Елиазар и Данаил. Те наименували своите градове Бетел, Джезреел и Израел. Правейки така, те завързали себе си към „силата“, която контролира цялата вселена. В Новия завет също били уникално свързани с Бога, тъй като Той е обещал на своите последователи, „и ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух“(Деян.1:8). Бог не отхвърля грешниците, но Той ги учиства, освещава, и обитава в тях.

На нашия Господ Исус Христос, Всесилният, е дадена цялата влас на небето и земята. Атомните бомби са нищо, сравнени с неговата вечна мощ; неговата влас и авторитет не свършват.

02.5 - Кой е Бог в исляма?

Подчинението към Всемогъщия води мисюлманите към изповедта „Аллаху акбар“, Аллах е по-велик! По този начин мисюлманите смятат Аллах за „по-красив“ и „по-благоразумен“ от всички. И така, Аллах в исляма става велик, силен и недостъпен над своите роби. Нито един човешки мозък не би могъл да го схване. Той разбира нас. Аллах в исляма е делечен и далеч непознат. Всяка мисъл за него е недостатъчна и направилна. Хората, спорят те, не могат да мислят за Всемогъщия. Мисюлманите могат само да се страхуват и да му се покланят като падат по лице.

Суфис се оптива да направи мостове, чрез които човек да достигне недостижимия Аллах, но Куранът не позволява никакви опити чрез своята абстрактна бедуинска логика.

В исляма, Аллах остава неидян и той не е сключил завет с мисюлманите. Мохамед не се счита за ходатай между Аллах и мисюлманите за да ги върже към Аллах в ислямски завет. Той заповядва всички да бъдат подчинени на техния Бог, без изключения.

Мисюлманите не разбират Бог в неговата същност. В резултат на това те не могат да имат знание за техния истински грях, нито могат да се докоснат до неговата благодат. Поклонението в исляма не е благодарност към спасителя, който ги спасява от греха, нито хваление за освобождение от осъждение. По-скоро поклонението за тях е боготворене на отдалечения, могъщ Аллах, както роби, които падат в нозете на господаря си изпълнени със страх и съмнение. Те са мотивирани да следват Мохамед, защото исляма възхвалява Аллах, който ги плаши и никога не ги освещава. Те не благодарят на спасител за това, че ги щедро ги спасява, защото в исляма няма спасител. Нищо чудно, че един мисюлманин остава вързан към своето формално, ритуално поклонение!

Въпреки това, истинският Бог, който разкри себе си в Библията не остана далеч от своето творение. Той дойде близо до нас и сключи завет със своите деца от Адам, както и казва „Аз съм Господ твоят Бог.“

02.6 - Завета с Бог

Местоимението „твоят“ в „твоят Бог“ е притежателно. Това означава, че Бог ни позволява да го притежаваме. Можем да му се доверим както едно дете се доверява на своя баща. Всемогъщия Бог се навежда към нас въпреки нашето непокорство и като, че ли ни казва, „Аз съм твой. Няма ли да се покаеш и да се върнеш при мен и да ми се предадеш напълно и завинаги?“

Това са изключителните новини, че Десетте Божии заповеди започват със завет, сключен между Бог и хората. Това е завет, който Бог сам предлага на хората. В него Бог потвърждава неговото присъствие и любов към нас. Той очаква ние да откликнем на неговото всеприсъстващо съществуване във вяра, надежда и любов.

В неговия завет с грешниците, Бог ги уверява в своята прошка, спасение, закрила и благословение. „Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?“(Римляни 8:31). Той ни окуражава като потвърждава, че той е винаги с нас и работи чрез нашите слабостите. Човешкият грях не може да спре божията вярност. Без съмнение Святия Дух ще съди всеки грях, без значение колко малък е той. Неговата съвършена правда изисква осъждане на всеки грях и въпреки това, Неговата вечна любов в Христос умива от греховете всички онези, които влязат и сключат завет с Него. Умирайки заради нас, Христос подсигури гаранция, че божествения завет има ефект и, че е в сила. От тогава кръстът е знакът за продължаването на неговата благодат.

02.7 - Бог - нашият Баща

Разделението на човека от Бога беше приключено с раждането на Исус Христос. Бог се появи в плът, така че неговите последователи да не бъдат роби вече, тъй като Исус ги освободи от оковите на греха и на дявола, от смъртта и дори от Божия съд. Кръвта на Исус беше проляна за изкупление на нашето освобождение. Който и да повярва в Исус Христос ще бъде учистен и осиновен като божий син или дъщеря. Чрез Христос , Всемогъщия Бог е станал наш Баща, законно и духовно. Той ни уверява, че дори и да извършим тежък грях, „Аз съм ГОСПОДЪТ, твоят Баща.“

Бог, Бащата на нашия Господ Исус Христос, дава силата на Святия Дух на всеки, който обича и следва разпънатия и възкръснал Исус. Новородените вярващи в Исус носят природата на и живота на техния небесен Баща. Те вече не са под робство на отчаянието и хватката на духовната смърт. В Христос, святия Бог се е вързал към нас. Той ни направи Негов храм, обиталище за него. Той е нашият Баща и ние сме негови деца. Ние принадлежим на Него и той принадлежи на нас. Този нов завет беше изпълнен от смъртта на Христос за нас, която ние трябваше да понесем. От това време всеки вярващ в Христос преживява личен контакт с Бог. Когато той се моли, той не вика към едн празно място. Всъщност молитвата е като телефонен разговор с Бог, изпълнен с благодарение, изповед, молби и ходатайстване. Нашият небесен Баща ни слуша вярно. В неговото бащинство ние намираме нашето убежище. Той ни обгръща и ни предпазва чрез одеждата на праведността. За разлика от мисюлманите, истинските християни не са далеч от своя Бог. Те не се покланят на пантеон от богове както хиндуистите или да чакат на великото нищо както правят будистите.

Всемогъщия Бог се е привързал към всички последователи на Христос чрез неговата любов, така че те да могат да живеят в неговото присъствие и да бъдат променени в неговия образ. Нашият небесен Баща не е искал да ни остави в безнадеждно състояние, но е решил да ни спаси и да ни обнови. Той ни предизвиква, „Бъдете святи, така както аз съм свят“(Левит11:45). Общението с Бог означава не само вяра в ума, но също така и радикална морална промяна. Ако живеем с Бог, нашата същност ще бъде променена понеже вечният Бог е решил да издигне своите деца до своя стандарт. Нашият Баща иска да бъдем като него, както и Исус каза „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“(Матей 5:48). Десетте Божии заповеди са фаза в процеса на промяната от изгубени хора в божии деца. Всъщност, те са бариерите, които ни предпазват от изпадането от неговата благодат.

Може би си чувстваш, че е невъзможно да изпълниш Христовата заповед. Как може ние да бъдем съвършени както Бог е съвършен? Това твърдение не звучи ли като повторение на изкушението, което Ева имаше в рая, когато чу Сатана да казва „Ще бъдеш като Бог“? Човек не може да спаси себе си, нито може да стане праведен чрез своите собствени усилия. Всяка себеправедност е изградена върху закони, които подбуждат непокорство и водят до осъждение. Но нашето истинско освещение е добрата работа на нашия небесен Баща в нас. Той ни води в пътеката на своята праведност. Той ни призовава всеки ден да отричаме себе си и дава на душите ни вечна сила да победим злото в нас. Той ни подбужда да четем Неговото Слово и да действаме според него. Той ни дава своята любов, която обръща егоистите в слуги и служители. Духовните дарби на нашия Баща са толкова очевидни, че дори и Мохамед ги признава и описва последователите на Христос като специални хора, които не са „горди, който приемат в техните сърца състрадание и милост“(Сурас алМаида 5:82 и алХадид 57:22).

02.8 - Завършено спасение

Бог иска да ни освободи от робството на греха. Той ни казва, че не можем да се „самоосвободим“ от робството на греха. Бог е, който ще направи това чрез нашето покорствос вяра. Бог освободи своите хора от горчивото робство чрез Мойсей и сключи божествен завет с тях. Той не ги прие, защото бяха праведни, но ги избра поради своята благодат. Той изповяда „Аз съм Господът, твоя Бог, който те изведе от египетската земя, от земята на робство.“ Синовете на Яков бяха напуснали каменистите, голи, западни планини на Йорданската долина пред 3 600 години, когата суша беше поразила техния регион. Гладът ги насочил къл плодородната долина на река Нил, на около 300км от техния дом. Там те водели по-лесен живот. Всяка година река Нил преливала и подхранвала земята. Децата на Яков се преумножили бързо и станали основната заплаха за египтяните. Фараоните поробвали чуждите еврейски работници и ги насилвали безмилостно. Някои от тях си спомнили за Бога на техните бащи и извикали към него за помощ. Те били забравили техния Бог в добрите си дни, докато бедността и нуждата ги довели обратно при техния Създател и Освободител. Тогава Бог чул техния вик и изпратил Мойсей, неговия слуга, когото подготвил във фараоновия дворец и в пустинята, за да изпълни неговия призив. Господ се явил на Мойсей в горящ храст, който не изгарял. Господ се открил на Мойсей като „Аз съм“, което означава „Аз съм оня, който съм. Аз не се променям, но оставам верен към теб.“ Затова: „И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце.“(Еремия 29:13)

Господ изпратил Мойсей до великия фараон, смятан за египетски бог, за да го помоли да освободи поробените евреи. Но този управник не искал да освободи евтините работници. Той закоравил сърцето си повече и повече. Фараонът не бил готов да освободи синовете на Авраам докато Господ не го принудил чрез нарастващите напасти и бедствия. Те били освободени от робството в Египет, не поради собтвената им праведност, но само чрез тяхното покорство на вяра. Те нямали остри оръжия. Нощем бягали през пустинята под закрилата на кръвта на пасхалното агне, което било заколена за тях. Едно агне било пожертвано за всяко смейство. Те изяли месото от агнето и избягали чрез божията сила. Прекосяването на Червено море и унищожаването на техните врагове е крайното доказателство за тяхното освобождение. Днес можем да видим мумията на удавения фараон с пясък от Червено море в дробовете му в египетския музей в Кайро.

Мисюлманите осланят победата над враговете си на божията намеса. Всъщност победата на Мохамед над търговците в Мека при битката в Бадр, не била поради чудна намеса, а поради оръжията, които имали сус себе си. Неговите последователи пожертвали всичко, което имали. Нищо чудно, че са победили враговете си! Това, което Мойсей определя като чудно, божествено освобождение(без капка кръв проляна) е познато в исляма като свята война (джихад), в което всеки е задължен да се присъедини. Оправдателната причина е „ Ти не ги уби, но Аллах ги уби. Не ти хвърли стрелата(ако си хвърлил), но беше Аллах“ (Сура алАнфал 8:17).

След като Господ по чуден начин освободил децата на Израел от робството в Египет, той ги повел към изгарящата жега на сухата пустиня и приготвил угощение за тях. Той искал да довърши божествен завет с тях, така че да бъдат осветени в общение с него. Той ги призова да бъдат нация на свещеници, коята да му служи. Тя щяха да имат служение на помирение пред неговия трон за всички човеци. Десетте божии заповеди били сърцето на книгата на завета и златното правила за общение с техния Господ. Бог бил над двете плочи на неговия закон, които били държани в ковчега на завета.

02.9 - Спасението в Новия Завет и целта на десетте Божии заповеди

Ако размишляваме над чудесната победа, която Господ даде на децата на Яков пред 3 300 години и я сравним със спасителното дело на Исус на кръста извършено в Новия Завет, можем да обобщим началото на десетте божии заповеди както следва: „Аз съм Господ, твоя Бог и Баща; аз съм те изкупил за вечността.“

Тъй като Исус дойде в нашия свят и понесе греховете на всеки човек на кръста, умирайки като Господнето агне, ние изповядваме божията милост над всички нации и проповядваме Исус като Господ и Спасител за всички хора. Исус разчупи оковите на греха и отне авторитета на Сатана чрез своите страдания и смъртта на кръста. Той спря божия гняв и понесе осъждението вместо нас. Нашето цялостно спасение беше извършено чрез Исус Христос. Ето защо трябва да му благодарим и да приемем неговото изкупление с вяра.

Божието спасение е готово и приготвено за всеки човек. Ние сме спасени по уникален начин, без щит. Истинска кръв беше проляна, но не на разгромен врад, а кръвта на единствения Божий Син, който пожертва себе си заради нас.

Ние не сме се спасили опазвайки Десетте Божии заповеди; това не е тяхната цел. По скоро те ни учат, нас, спасените, как да благодарим за спасението, което свободно сме получили. Който си мисли, че може да се спаси от греха, Сатана, смъртта и Божия гняв чрез своите човешки усилия е в огромна заблуда. Всъщност, той предава себе си на робството на греха повече и повече. Десетта заповеди не могат да ни доведат до пълно удовлеторение. По скоро те ни водят към покаяние и покорството във вяра, радвайки се в нашето спасение, което е било извършено. Можем да изпълним целта на мойсеевия закон, когато прославяме нашия небесен баща, заедно с Исус в силата на Святия Дух. Бог не иска да ни осъжда или проклина или да направи Десетте Заповеди тежко бреме, което да ни събори. Определено не е така! Нашия Господ е планирал нашето спасение много преди откриването на закона. Той даде закона за да доведе неспасениете към покаяние и да преобрази тяхното непокорство в покорство, чрез благостта на Святия Дух. Ето защо, целта на закона е общението ни с Бог нашия Баща/Отец, а не нашето унищожаване на съдния ден.

Бихме разбирали Десетте Заповеди по-добре ако някога сме били роби. Като роби бихме се мъчили постоянно, без значение дали как бихме се чувствали: болни или здрави, млади или стари. Щтяхме да бъдем принудени да се трудим при непоносими обстоятелства. Като роби бихме носили номер, и никой нямаше да го е грижа за нас.

Бог освободи Неговите хора от страданието и болката. Поради тази причина ние гледаме на Десетте Заповеди като наръчник, който води освободените християни, за да се научат как да действат разъмно и мъдро в тяхната свобода. Има много изкушения в свободата. Ако живеем без Бог, ние скоро ставаме роби на нашите инстинктивни желания и на греха. Но Бог създаде човека по своя образ. Без Бог, човек не може да живее праведно. Няма съвършена свобода без Бог.

Ако човек живее в грях, той е роб на своя грях. Наркотици, сексуални желания, кражди, мързел, насилие и злост стават негов затвор.

Някои са подвластни на леки, скрити пристрастявания като алкохол, пушене, наркозависимост и чести лъжи, без да споменаваме врачуване и зли духове. Сатана си играе с техните умове. Но Исус освобождава всеки, който вярва в него и ги въвежда във святата свобода на божийте деца. Христос е истинският победител, спасяващият Господ, мъдрият лекар, добрият овчар и верният приятел. Никой, който е дошъл при Него няма да си тръгне без да получи помощ и съвет.

Десетте Заповеди са предпазна стена за онези, освободени чрез благодат. Бог е станал техен Баща, Христос- техен Спасител и Святия Дух- техен Утешител. Те са осъзнали, че Бог Отец, Синът и Святият Дух са един Бог. Те са изпитали истинско освобождение в Него с благодарност и мир. Не е необикновено, че Десетте Заповеди са станали знак на божието водителство за тях, надигайки в тях песен на хвала през цялата пустиня на техния живот. (Псалм 119:54).

Mobile device - Print - Top