Mobile device - Print - Bottom

Previous Lesson -- Next Lesson

1. Вяра, надежда и любов обитават във вярващия (Римляни 5:1-5)

---

РИМЛЯНИ 5:1-2
1 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; 2 посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.

Естественият човек живее в спор с Бога. Всички хора вършат беззакония против Светия, тъй като нашите грехове се считат за престъпление. Следователно, Божият гняв се открива срещу цялото нечестие и неправда на човеците.

Сега, поради това, че Христос е умрял на кръста, и е помирил хората с техния Господ, сме влезли в ерата на мира, защото Синът е отнел отделящият ни грях, и спасителната Божият благодат се е явила на всички хора. Колко големи са благословиите, утехата и спокойствието в тези, които вярват в Бога, чрез Христос, Спасителят! Няма мир за тези, които вършат зло, и никаква почивка за душата, освен чрез вяра в Разпнатия.

Христос ни очисти и освети, така че всеки вярващ в новия завет може да приеме голямата привилегия, която в стария завет се предоставя само на първосвещеника, който влизаше в Светая Светих веднъж годишно, за да се извърши умилостивение за израилтяните и за всичките им грехове. В момента на смъртта на Христос, обаче, завесата пред Светая Светих се раздра на две и затова ние имаме право да стоим в присъствието на Светия. Той кани всички да дойдат при него доверчиво и да видидят, че той не е нито страшен, нито унищожител, нито далеч от нас, но вместо това той е Отец и Спасителят, който е пълен с любов и милост. Той очаква нашите молитви, отговаря на нашите молитви и ни използва, за да проповядваме Евангелието на Сина Му и благословението на жертвата на кръста да бъде предоставено до всички онези, които търсят почивка за душите си.

Когато Исус възкръсва от мъртвите, той поздравява учениците Си много пъти, като им казва: "Мир вам!", което означава две неща:

1. Бог е простил всичките ни грехове, в името на страданията на Исус.
2. Стани и излез, и се разпространявай Евангелието, Исус ви заръчва: "Както Отец изпрати Мене, така и Аз ви изпращам". Той, който вярва в Исус, е дарен с мир, не само за самия себе си, но и да бъде миротворец.

В допълнение към мира на сърцето, който произлиза от оправданието, нашето допускане пред престола на Святия и нашата заръка за разпространението на благодатта, Павел ни уверява, че имаме надежда, която превъзхожда всяко разбиране: Бог ни е създал по неговия образ, но заради нашите грехове ние загубихме славата, която ни е дал. Сега, надеждата живее в сърцата ни чрез Светия Дух, Бог се връща в слава за нас, която той притежава и която блести от Сина. Гордееш ли се с Божията слава? Държиш ли се за надеждата, която е пред теб? Бъдещето ни не е просто мисъл, предположение или желание, но то е било реализирано чрез силата на Светия Дух в нас, които е гаранцията на славата, която има да се открие към нас.

РИМЛЯНИ 5:3-5
3 И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, 4 а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда. 5 А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.

Ние не живеем в небето, но на земята. Както Исус премина през всички видове страдания и гонения, така и ние ще преминем, с нарастваща вяра и духовни плодове, атаки от хората, болести и дяволски клопки. Но Павел не пиша за тези истини със сълзи и стенания, но каза: ние се радваме в нашите скърби, защото те са показател за идващия Христос. Тъй като ние го следваме в неговите премеждия, ще го последваме и в славата му. Затова правим всичко без ропот, защото нашият Господ е жив и нищо не може да стане без негово разрешение.

Преминаването ни през трудности ни води до отричане на нашия егоизъм, смърт на нашата докачливост, пречистване на нашите намерения и предоставяне на нашата воля на ръководството на Исус. Търпението расте в нас и ние се протягаме с надежда към Исус и намесата му. В училището на страданието, ние се учим как да се отвърнем от неспособността ни, като се уверим, както Авраам, че Бог побеждава, въпреки неуспехите ни.

В тази духовна борба имаме привилегията да черпим от опита на Авраам, защото в ерата на благодатта, Божията любов е изляна в центъра на нашия живот,в нашето сърце, чрез Светия Дух, истинския Бог, който ни е даден. Стих 5 на глава 5 е толкова велик и красив, че едва ли можем да го произнесем. Научете този стих на изуст, защото той е съкровището на Библията. Не човешката любов или милост е изляна в сърцата ни, но вечната, незамърсена, силна любов на Бога, който е самият Бог. Тя не живее в сърцата ни, но се излива, не заради нашата добрина, а защото кръвта на Христос ни очиства. Ето защо Святият Дух е в състояние да живее в нас, превръщайки нашите смъртни тела в храм на Бога. Този небесен елемент е същността и святата Божия сила, която Христос дава на всеки, който вярва в Него. Всички тези, които получават духа на Божията любов са новородени, вечният живот е реализиран в тях. Въпреки това, обитаването на Святия Дух в нас не е само и единствено, за да имаме ние мир, но и да се укрепи нашето търпение, за да можем радостно да обичаме враговете си на практика, и също така, да не се проваляме в решаването на проблемите в нашия живот. Христос не ни остави сираци, но ни даде силата си, любовта си и гаранцията на славата, която има да се открие наведнъж.

МОЛИТВА: Ние ти се покланяме Отец, Син и Святи Дух, защото не си ни отхвърли, смъртни, бедни червеи, но изля святата си любов в нашите смъртни тела, за да обичаме в силата на твоя Дух и вярваме, че живота ни може да стане пример за твоята велика милост. Благодарим ти, хвалим те и се радваме на присъствието ти в нашите сърца. Помогни ни да действаме в съответствие с твоята любов.

ВЪПРОС:

34. Как се осъществява Божият мир в нашия живот?

Mobile device - Print - Top