Home
Links
Bible Versions
Contact
About us
Impressum
Site Map


WoL AUDIO
WoL CHILDREN


Bible Treasures
Doctrines of Bible
Key Bible Verses


Afrikaans
አማርኛ
عربي
Azərbaycanca
Bahasa Indones.
Basa Jawa
Basa Sunda
Baoulé
বাংলা
Български
Cebuano
Dagbani
Dan
Dioula
Deutsch
Ελληνικά
English
Ewe
Español
فارسی
Français
Gjuha shqipe
հայերեն
한국어
Hausa/هَوُسَا
עברית
हिन्दी
Igbo
ქართული
Kirundi
Kiswahili
Кыргызча
Lingála
മലയാളം
Mëranaw
မြန်မာဘာသာ
नेपाली
日本語
O‘zbek
Peul
Polski
Português
Русский
Srpski/Српски
Soomaaliga
தமிழ்
తెలుగు
ไทย
Tiếng Việt
Türkçe
Twi
Українська
اردو
Uyghur/ئۇيغۇرچه
Wolof
ייִדיש
Yorùbá
中文


ગુજરાતી
Latina
Magyar
Norsk

Home -- Bulgarian -- Revelation -- 040 (Worshiping the One That Sits on the Throne)
This page in: -- Arabic -- Armenian -- BULGARIAN -- English -- French? -- German -- Indonesian -- Polish? -- Portuguese -- Russian -- Yiddish

Previous Lesson -- Next Lesson

ОТКРОВЕНИЕ - Ето, ида скоро!
Изследвания в Откровение на апостолите
КНИГА 2 - ИНТРОНИЗАЦИЯТА НА ИСУС ХРИСТОС (ОТКРОВЕНИЕ 4:1 - 6:17)
ЧАСТ 2.1 БОЖИИ, СВЕТИ И ВСЕМОГЪЩИЯ В НЕБЕТО (ОТКРОВЕНИЕ 4:1-11)

3. Покланяйки се на този, който седи на трона (Откровение 4:8-11)


Двадесет и четири старци унижи пред престола на Бога

ОТКРОВЕНИЕ 4:9-10
9 Когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на него, който седи на трона, към Онзи, Който живее до вечни векове, 10 двадесет и четиримата старейшини падат пред Онзи, Който седи на престола, и да му се поклонят, който живее вечно и винаги, и хвърлят короните си пред престола,

Четирите трон пазители бяха молитвени лидери за другите същества в небето. Джон интерпретира преклонението им казва, че те дай слава, чест и благодарност към Бога.

Слава на Господа се състои от пълнотата на всичките му характеристики, имена и харизма. За тези, които са далеч славата на Всемогъщия Бог е покрита от Негово Светейшество. Въпреки това остава сияйна съдържание, на неописуема възвишеност и величие, красота и великолепие. Слава е разкрит святост. Докато херувимите хвалят святостта на Бога, те увеличават неговата слава.

Всички чест, се дължи единствено на Бога, тъй като той е създал и поддържа всичко. Нито един от същества живее вечно и никой от тях не разполага с правомощието да създаде нещо от нищото. Нито едно от създанията има достатъчно търпение, мъдрост и сила, така че за да понесе греховете и бунт на човечеството и въпреки това да бъде само в неговите решения. Божията любов е безгранична и би трябвало да бъде похвалена непрекъснато.

Нашият Бог заслужава нашата благодарност, тъй като той никога не се променя. Той е бил и е верен и постоянно добро. Псалм 103 е насока за непрестанно благодарност. Нашата благодарност с думи и дела е знак на нашата любов. Всеки, който благодари на Бога, ще живеят в утеши начин и в дълбока радост. Но кой не да благодарим на Бога, ще вегетират с вътрешна леност и няма да намерят целта на живота и смъртта.

Джон подчертава два пъти по отношение на възхвала на четирите пазители на трона, че той, който седи на трона живот во веки веков. Нашият Господ е жив! Той не е мъртва материя, нито е само действия. Напротив, той има живот в себе си. Той е източникът на всеки живот. Неговият живот непрекъснато създава нов живот. Той е нашият живот.

Неговата жизнена сила е неизменна. Неговият живот не е ограничено по време и е без край. Ако времето е описано по отношение на последователни еони и времевите интервали, той живее от еон към еон. Той е съществувал още преди време започна. Бог е вечния. Той е първият и последният. Никой не е вечен, освен Бог.

По всеки път, когато Йоан видя четирите живи същества хвалят свят, живот и вечен Бог, двадесет и четири старци се включиха от дъното на сърцето си. Те видимо своето поклонение с техните жестове. Те не останат седнали по време на тази молитва, но коленичи. Те поклони и се поклониха на онзи, който живее от вечността до вечността. Те подчертаха своята преданост чрез леене надолу лаврите си златен победа, преди онзи, който седи на трона и призна тях, че всички си успех, вярност, вяра, любов, надежда, мъченичество и преданост не е да възникнат от себе си, но са с благодат от най- високо. Те се изпразни от собствената си чест и не разчита на някой от техните привилегии като своя заслуга. Те не е отправил искане на славата им, способности и плодове и да ги предаде на тройното Светия.

В тази пълна преданост и себеотрицание се проявява висок стандарт на освещаването на двадесет и четири старци. Те обичаха Бог с цялото си сърце.

Исус каза: "Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг?" (Йоан 5:44). Тук е един от ключовете към разбирането на Светата Троица. Исус е бил кротък и смирен по сърце (Матей 11:29). Той винаги е прославен баща си като Светия Дух винаги прославя Сина (Йоан 16:14). Нито едно от лицата на самата Света Троица почести, но почести винаги на другия човек. Следователно, Отец би могъл да осигури цялата власт на небето и на земята и на Сина. По същия начин Сина даде енергия за изграждането на църквата на Светия Дух. Нашият Бог е смирен Бог! Поклонението на двадесет и четири старци пред неговия престол е отглас и огледален образ на смирението на Бог. Исус подчерта, че трябва да се учим от него, тъй като той е кротък и смирен по сърце и ще намерите покой за душите ни (Матей.11:29). Смирение и поклонение вървят заедно.

Исляма, също се основава на поклонение. Ислямът означава преданост, сюр-мазилка и представяне. Но мотивът за поклонение на мюсюлманите не е първата любов към Аллах, но страх от Бога, своя ангажимент да спазваме закона и опита си, за да получите сметка на добри дела в небето. Аллах остава за неопределено време много от мюсюлманите. Неговото величие е отвъд всяко разбиране и той се нарича "горд" (Сура ал 59:23). Мюсюлманите се покланят в отношението на роби, но не като свободни синове. Те не знаят Аллах и нямат достъп до трона си (сура Ал Джин 72:8). Аллах води когото пожелае и подвежда когото той желае (сурите Ал Анам, 6:39; Ал Ra'd 13:27; Ибрахим 14:4; Ал 16:93, 35:8; Ал 74,31). Той не е баща Бог, а деспот когото се покланя, защото на страх, а не защото на благодарност. Ислямът е доминирана от духа, който е различен от духа пред престола на Бога и, което е духа на тревожност и отчаяние в безсъзнание без резултат на мира в светия и благословен почивка.

МОЛИТВА: Ти, който седне на престола, са достойни за цялата слава и благодарност, като почетните старейшините в небето падна и полагат короните си пред Тебе. Ние не сме достойни да увеличавате, защото сме грешници, но кръвта на Исус Христос пречистена нас и Светия Дух ни освети. Ето защо, ние даваме похвала към Вас и се ангажираме да Ви в знак на благодарност за Твоята любов и Твоето вечно спасение.

ВЪПРОС:

  1. Какво означава падането на двадесет и четири старци пред Бога означава

www.Waters-of-Life.net

Page last modified on February 27, 2013, at 07:49 AM | powered by PmWiki (pmwiki-2.3.3)